Стенокардия, ангина пекторис, гръдна жаба.. всичките са малко или повече синоними на исхемичната болест на сърцето. Докато гръдната жаба може би доста добре илюстрира усещанията на част от засегнатите пациенти, то пък исхемична е едната дума, с която най-добре и кратко се описват основите на това заболяване.


Исхемия означава недостиг на кръв – в  случая поради различни причини сърдечният мускул (миокард) страда от недостиг на кръв (и съответно кислород).


Както почти всички тъкани в тялото, така и миокардът получа хранителни вещества и кислород чрез хранещи го кръвоносни съдове. Тяхната обтурация (стеснение) от развиваща се атеросклероза е и причината за настъпващата исхемия.



В този смисъл исхемичната болест на сърцето е част от изявите на атеросклерозата, когато тя обхваща коронарните артерии. Други прояви биха могли да бъдат мозъчносъдовата и периферносъдовата болест.


Рискови фактори за развитие на атеросклероза


Атеросклерозата, както и голяма част от съвременните неинфекциозни „епидемии“, нападнали човечеството като артериалната хипертония, захарен диабет тип 2  и др. са многофакторно обусловени. Мнозина твърдят, че ако ти е писано да се удавиш няма да те застрелят и обратното и не забравят да подчертаят колко важна е (и независеща от нас!) наследствеността – особено преди поредната цигара, пред обилна софра, добре полята с първокласни напитки.


Медицината обаче винаги се стреми да се обосновава на доказателства. Генетичната предразположеност същетвува, но ролята ѝ не бива да се надценява. Вместо на наследствени и ненаследствени, в медицината рисковите фактори понякога се разделят на коригируеми и некоригируеми такива.

  • Коригируеми рискови фактори

Това са тези, които при дълготрайното си въдействие биха могли в различна степен да допринесат за развитието на атеросклероза.


Главните рискови фактори, които са под наш контрол (с помощта на лекуващия лекар) са дислипидемията, тютюнопушенето, артериалната хипертония и захарният диабет.


Дислипидемия означава променени съотношения на основните липидни съставки в плазмата на кръвта.


Като основен атерогенен фактор се посочва високият LDL-Холестерол (нископлътностните липопротеини). Устанвено е, че намаляването на холестерола с 1% води до намаляване риска от миокарден инфаркт с 2-3%. Препоръчителните желателни стойности  за общия холестерол и LDL-холестерола са съответно под 5,2 и под 3,4 mmol/l, като стойности над 6,2 и съответно 4,1 mmol/l се асоциират с висок риск от съдови инциденти.


Освен на холестерола, високото ниво на триглицеридите също е независим рисков фактор. Междувременно, смята се, че HDL-холестеролът (високоплътностни липопротеини) има протективен ефект , а ниските му нива са причина за покачване на риска. Желателно е стойността му да е над 1,0 mmol/l, а тютюнопушенето, затлъстяването и липсата на физическа активност понижават нивата му.


При установяване на дислипидемия ответните мерки за коригирането ѝ са подобряване начина на живот – диета, телесно тегло и физическа активност, премахване на другите рискови фактори и ако това не е достатъчно – добавяне и на медикаменти в зависимост от липидния профил. Последното не отменя мерките, свързани с активността и промяната в хранителния режим.


Тютюнопушене. Тези, които пушат по около 1 кутия цигари на ден имат около 2-3 пъти по-висок риск, в сравнение с непушачите. Вредният навик засилва процеса на атеросклероза и активира коронарното тромбообразуване. С него се свързват не само голяма честота н остър миокарден инфаркт, но и везапна сърдечна смърт, аортна аневризма, мозъчен инсулт и периферно-съдова болест.


Тютюнопушенето потиска вазодилатацията на коронарните артерии, предизвиква коронарен спазъм, което води до остра исхемия на миокарда, ставаща причина за ритъмни нарушения и дори – внезапна сърдечна смърт.


Как да се коригира този рисков фактор е ясно – ако не с преустановяването му, което е най-желателно, то поне с намаляване на под 10 цигари дневно.


Артериална хипертония. Относителният риск за исхемична болест на сърцето нараства с 5 до 7 пъти при диастолно налягане над 105 mmHg и систолно -  над 170 mmHg. Всяко повишавне на наягането със 7 mmHg повишава риска за исхемична болест на сърцето с 27%, а за мозъчен инсулт – с 42%. 


Мерките за понижаване на кръвното налягане отново се състоят в промени в начина на живот и при необходимост – провеждане на адекватна терапия и постигане на траен контрол над хипертонията.


Захарен диабет. При тези пациенти кардиоваскуларният риск е 3 до 5 пъти по-висок. Това е така, защото хипергликемията води до микроваскуларни нарушения, а инсулиновата резистентност до атеросклероза и атеротромбоза.

  • Некоригируеми фактори

Тук списъкът е кратък:


Възраст над 45г. за мъжете и 55г. за жените – с нарастване на възрастта рискът за съдов инцидент също расте и това няма как да се промени.


Наследствеността – разбира се. Алармираща е фамилната анамнеза за ранна атеросклероза с данни за миокарден инфаркт, внезапна сърдечна смърт или мозъчен инсулт при родственици по права линия – мъже под 55г. и жени под 65г.


Расова принадлежност – установена е повишена заболеваемост сред чернокожата раса.