Алергията като повишена чувствителност на организма към приемащи се за безвредни - субстанции от околната среда, е резултат на взаимодействие на генетични фактори от една страна и факторите на околната среда от друга.


Обяснение за повишената честота на алергиите през последните десетилетия се търси основно във факторите на околната среда качеството на въздуха както на открито, така и в затворени помещения. Освен това промените в разпространението на полените в резултат на глобалното затопляне, професионалните рискови фактори, както и консумацията на храни, които тепърва навлизат в менюто ни и са с различна белтъчна характеристика.


Познаването на рисковите фактори и възможността за намаляване на тяхното въздействие са с важно значение за превенцията на алергичните заболявания, както на дихателната, така и на други системи (стомашно-чревни).



Симптомите на алергичните заболявания се проявавят след контакт на респираторната мукоза (дихателната лигавица) на сенсибилизираните със съответен алерген. Средата в затворените помещения е чест и значим източник на алергени. Благоприятно условие за тяхното действие е и фактът, че съвременният човек прекарва приблизително 90% от времето си в затворени помещения.
На първо място сред най-честите алергени или дразнители в помешенията се посочват микрокърлежите – акари в домашния прах. На следващо място се подреждат плесените, домашните любимци и стайните растения.


Значение за по-изразена алергична реакция имат и намиращите се в средата дразнещи вещества. Например някои строителни материали – най-често съдържащи формалдехид. Независимо от забраните пушенето в затворени помещения продължава да се практикува, а в дима се отделят никотин, алдехиди, включително и фини прахови частици.


На фона на недобре поддържана вентилация и рядко отваряне на прозорците за проветряване на помещенията се води до насищане на въздуха с различни дразнещи съединения – иританти. Въздействайки върху лигавицата те я правят по-чувствителна за навлизането на различни алергени.


Влагата в затворените помещения създава условия за развитие на патогенни бактерии и плесени. Един от важните фактори е за развитие на алергичен ринит при деца и възрастни, а успоредно с това може да окаже влияние върху реактивността на долните дихателни пътища.


Работната среда може да предизвика дихателна алергия или да бъде тригерен фактор за вече съществуваща такава. Професионалните алергични заболявания се характеризират със скрит период на проява - между експозицията и началото на симптомите.


Според Световната здравна организация замърсителите на въздуха във затворените пространства са сред водещите 10 предотвратими причини за заболявания. Химичните съединения се включват в килими, линолеуми, мокети, мебели, бои, текстил. От своя страна високата концентрация на летливи органични съединения води до иритативни промени на респираторната мукоза, както и до умора и намалена концентрация.


Например при работещите в пекарни като иритантно вещество се явява брашното, при зърнопроизводителите – зърнения прах при смилането му, а при медицински персонал – латексът при използване на латексови ръкавици.


Във фармацевтичната индустрия значение имат някои биологични ензими, както и медикаменти – спирамицин, пиперацилин и други. различни видове химикали имат значение за работещите в текстилната промишленост, но също така фризьори, маникюриски и обущари, включително.


На открито основен риск е замърсяването на въздуха – включват се различни газове като серен диоксид, озон, азотни частици, въглероден окис, както и фините прахови частици. Проучвания показват, че повишеното ниво на въглероден диоксид, заедно с повишената температура на околната среда водят до по-висока концентрация на полени и разширяване на териториите на тяхното разпространение.


Озонът, продукт от изгорели газове на дизелово гориво, повишава възпалението на дихателните пътища. Проучвания показват, че замърсителите засилват риска от алергично заболяване при атопици, които живеят в райони със засилен автомобилен трафик.