Кърлежите могат да пренасят забележителен брой патогени, включително бактерии, рикетсии, вируси, нематоди и др.
Едно ухапване от кърлеж може да бъде причина за инфекция с няколко патогена. В това се крие причината за появата на атипични симптоми при някои класически кърлеж-преносими болести. Такива са:

  • Лаймска болест;
  • Гранулоцитна и моноцитна ерлихиоза при хората;
  • Бабезиоза;
  • Рекурентна треска;
  • Роки Маунтин петниста треска - в Северна, Южна и Централна Америка;
  • Туларемия;
  • Ку-треска;
  • Колорадска кърлежова треска;
  • Кърлежова парализа;
  • Повасан вирусна инфекция;
  • Borrelia miyamotoi инфекция;
  • Borrelia mayonii инфекция;
  • Анаплазмоза;
  • Рикетсиоза;
  • Инфекция с Rickettsia conorii;
  • Кърлежов енцефалит;
  • 346D рикетсиоза и др.

Проучвания показват, че рискът от заразяване с Лаймска болест нараства значително, ако кърлежът е бил прикрепен към кожата на човека повече от 24 часа, а след 48 часа е значително висок. Лаймската болест се причинява от бактерията Borrelia burgdorferi и рядко от Borrelia mayonii. Типичните симптоми на инфекцията са температура, главоболие, мускулни болки, ставни болки, умора и характерен обрив - erythema migrans (EM). Ако не се лекува с антибиотици, инфекцията може да засегне сърцето, ставите и нервната система.


Диагнозата на лаймската болест се поставя чрез клиничните симптоми, типичните физикални находки и резултатите от лабораторни изследвания. Превенцията на Лаймската болест включва използването на репеленти, третирането на тревните площи с пестициди, както и правилното и ранно отстраняване на кърлежите.



Важно е да се знае, че кърлежите не трябва да се мажат с мазнини - като олио, мехлеми и вазелин. Също така, не трябва да се усукват, въртят и дърпат с пръсти, нито да се смачкват, за да не доведе това да попадане на слюнка от кърлежа в тъканите на пациента.


Правилният начин за премахване на кърлежа изисква употребата на пинсети с остри и гладки върхове. Кърлежът се захваща с тях възможно най-близо до кожата, издърпва се внимателно и с равномерна сила. Ако част от кърлежа остане в кожата, тя също се премахва с пинсетите. Зоната на ухапването се почиства с дезинфектант на алкохолна основа или сапун и вода. Ръцете също трябва да се дезинфекцират, след изхвърляне на кърлежа или прибирането му в контейнер, пълен с алкохол.


Ако се появят симптоми няколко дни или седмици след ухапването, посетете лекар.


Изследването на кърлежа не се препоръчва, тъй като би могло да доведе до фалшиво отрицателен резултат, а положителният резултат не означава, че сте инфектирани.


Профилактичното приемане на антибиотици (пример доксициклин) е порочна практика, която би могла да доведе до развитието на серонегативна Лаймска болест (такава, при която не се откриват антитела).


Кърлежите често се прикрепят на места като подмишници, слабинни гънки и скалп, което ги прави трудно забележими. През пролетните и летни месеци ухапванията са най-често от незрели форми (нимфи), които са с малки размери (2 мм).


Симптомите (температура, главоболие, болки в стави и мускули, подути лимфни възли, обрив) могат да се появят от 3 до 30 дни след ухапването.


Обривът при Лаймска болест - мигриращ еритем (ЕМ) е характерен и се появява при 70-80 % от инфектираните след ухапване от кърлеж. Започва от мястото на ухапването, като обикновено има форма на мишена (с червен център и червен пръстен около него). Обривът обикновено се разширява (до 30 см). Рядко е сърбящ и болезнен, като в късните етапи на болестта може да се разпространи по цялото тяло. Понякога няма типична форма, като п може да е причинен от други патогени, които пренася кърлежът.


Симптомите на късна инфекция са следните: силно главоболие, вратна ригидност, артрит с подуване и зачервяване, най-често на големи стави като колянната, болки в сухожилия, мускули, стави и кости, болки по хода на нерв, сърцебиене, световъртеж, задух, стрелкащи болки и парестезии по ръце и ходила, лицева парализа и др. 


От CDC ( Centers for Disease Control and Prevention) препоръчват двустепенно тестване на лица, които са с анамнеза за ухапване от кърлеж и са развили симптоми. Периодът за изграждане на антитела е няколко седмици. Серологични изследвания преди това не се препоръчват, тъй като биха дали отрицателен резултат. Антителата могат да персистират години след излекуване на инфекцията. Методите за диагностициране на Лаймска болест включват: 

 

  • Директна микроскопия, чрез наблюдение на спирохетите;
  • Бактериални култури;
  • Молекулярни методи;
  • Серологични реакции, отразяващи имунния отговор срещу спирохетите;
  • Тестът за Лимфобластна трансформация (LTT).


Някои от тях са скъпи и трудоемки, а други не се препоръчват за рутинно диагностициране на Лаймска болест - като LTT, откриване на антигени в урина, изследване на антитела в ставна течност и т.н.

 

През първия етап се използва тест EIA (Enzyme Immunoassay) или IFA (immunofluorescence assay). Тези тестове са с висока чувствителност, което дава сигурност, че при един отрицателен резултат вероятността дадено лице да е болно от Лаймска болест е много малка. При пациентите с подозрения за Лаймска болест в началната фаза на болестта с отрицателни резултати от серологични тестове, откриването на инфекцията може да стане чрез двойното тестване на серумите от обострения период и от периода на възстановяване от болестта.


Ако резултатът от този етап е положителен или несигурен се продължава с втория етап  с оглед потвърждаване на резултата.


Вторият етап се състои в извършване на теста Western blot. Това е силно специфичен тест, което означава, че ще се получат положителни резултати само ако лицата действително са инфектирани.


Резултатите от Western blot се съобщават като положителен или отрицателен. Ако резултатът е отрицателен, но има съмнение за болестта (пробите са взети преждевременно), се препоръчва повторно вземане на проби след няколко седмици.а диагностициране на невроборелиозата се препоръчва двойното тестване на ликвор  и на серум, взети същия ден. Наличието на титър антитела по-голям в ликвора, отколкото в серума, удостоверява диагнозата невроборелиоза.


Интерпретация на тези тестове при бременни жени и хора с потисната имунна система е трудна. Фалшиво положителни резултати може да има при пациенти със сифилис, рекурентна треска, лептоспироза и автоимунни заболявания.


Лечението в ранната фаза на болестта се осъществява с антибиотици (доксициклин, амоксиклав, цефуроксим и др.), които трябва да са в достатъчно високи дози и да се приемат продължително (от 14 до 21 дни). При неврологични и кардиологични усложнения, антибиотиците се прилагат венозно (цефтриаксон и пеницилин). Въпреки излекуването на инфекцията, при някои пациенти симптоми като умора и болки в стави и мускули продължават над 6 месеца след лечението. Някои автори наричат това “хронична лаймска болест”, но е коректно да се нарича пост-лечебен синдром на Лаймската болест. Има няколко хипотези за причините за този синдром.

 

Първата е свързана с това, че Borrelia burgdorferi би могла да предизвиква автоимунен отговор в организма на инфектирания човек. Другата хипотеза е свързана с наличието на тлееща, но трудна за откриване инфекция. Някои лекари препоръчват дългосрочно антибиотично лечение при този синдром, което носи своите рискове. При някои пациенти симптомите отзвучават спонтанно след известно време, но периодът за възстановяване е дълъг.

 

Източници:

De Boer R, van den Bogaard AE. Removal of attached nymphs and adults of Ixodes ricinus (Acari: Ixodidae). J Med Entomol. 1993 Jul. 30(4):748-52. [Medline].
Wormser GP, Nadelman RB, Dattwyler RJ, et al. Practice guidelines for the treatment of Lyme disease. The Infectious Diseases Society of America. Clin Infect Dis. 2000 Jul. 31 Suppl 1:1-14. [Medline].
Volkman D. Prophylaxis after tick bites. Lancet Infect Dis. 2007 Jun. 7(6):370-1. [Medline].
Dennis DT, Meltzer MI. Antibiotic prophylaxis after tick bites. Lancet. 1997 Oct 25. 350(9086):1191-2. [Medline].
Oteo JA, Martinez de Artola V, Gomez-Cadinanos R, et al. [Evaluation of methods of tick removal in human ixodidiasis]. Rev Clin Esp. 1996 Sep. 196(9):584-7. [Medline].
des Vignes F, Piesman J, Heffernan R, et al. Effect of tick removal on transmission of Borrelia burgdorferi and Ehrlichia phagocytophila by Ixodes scapularis nymphs. J Infect Dis. 2001 Mar 1. 183(5):773-8. [Medline].
Gammons M, Salam G. Tick removal. Am Fam Physician. 2002 Aug 15. 66(4):643-5. [Medline].
Stewart RL, Burgdorfer W, Needham GR. Evaluation of three commercial tick removal tools. Wilderness Environ Med. 1998 Fall. 9(3):137-42. [Medline].
Centers for Disease Control and Prevention, National Center for Emerging and Zoonotic Infectious Diseases (NCEZID), Division of Vector-Borne Diseases (DVBD)