Медицинският персонал, който полага грижи за критично болни пациенти с подозирана или лабораторно потвърдена инфекция с новия коронавирус, ежедневно извършва медицински процедури, които са свързани с генерирането на инфекциозни аерозоли. Пример за такава манипулация е ендотрахеалната интубация. Всяка подобна интервенция крие сериозен риск от заразяване на медицинските лица.


Сред заразените със SARS-Cov-2 приблизително 8% се нуждаят от интубация и механична вентилация.


Аерозол-генериращите процедури са манипулации, които се извършват върху пациента и водят до отделянето на инфекциозен аерозол в околната среда, което води до много по-лесна трансмисия на вируса по въздушен път, отколкото при говорене, кихане, кашляне и дишане.



Все още липсва цялостен списък с процедурите, които водят до генерирането на аерозол, но примери за такива са: аспирация на секрети от дихателните пътища, отделянето на храчки, мануална вентилация, ендотрахеална интубация, неинвазивна вентилация, екстубация, бронхоскопия, трахеотомия и други.


Провеждането на ендотрахеалната интубация е особено рисково, тъй като лекарят, който я извършва, е в непосредствена близост до до дихателните пътища на пациента преди, по време на и след извършване на манипулацията. Също така, той обикновено извършва мануална вентилация с амбу, което произвежда аерозоли.


Систематичен обзор и мета анализ, оценяващи риска от заразяване на медицински персонал със SARS-CoV-1, откриват висок коефициент 6.6. Този обзор демонстрира абсолютно повишаване на риска от заразяване със SARS-CoV-1 с между 10 и 15% при медицински лица, извършващи ендотрахеална интубация. Предвид това, че най-висок вирусен товар на новия коронавирус SARS-CoV-2 има в секретите от горни дихателни пътища и в бронхиалните секрети, ендотрахеалната интубация трябва да се счита за високо рискова и при работа с пациенти с COVID-19.

 

В статия, публикувана в JAMA, Feldman  докладва резултатите от две симулации на ендотрахеална интубация, използващи флуоресцентен маркер за визуализация на отложените секрети и аерозоли върху различни повърхности. Симулацията е извършена с манекени. Медицинският персонал, който извършва интубацията или асистира по време на осъществяването ѝ, е облечен с предпазни костюми, използва N95 маски, ръкавици и очила.

 

Въпреки това, изследващите откриват отложен флуоресцентен маркер по незащитените участъци кожа, коса, както и по обувките на медиците. Авторите на експеримента стигат до извода, че стандартното предпазно облекло не може да защити напълно медицинските лица. Разбира се, взима се под внимание, че това е само симулация и се различава от интубацията, извършвана на жив човек в реална обстановка.


Повечето протоколи за безопасно осъществяване на интубацията включват някои от следните неща: изолирана стая, избягване на елективната интубация, предпазно облекло, процедурата да се извършва от минимален брой хора, използване на аерозолни кутии, филтри при обдишване с амбу, почистване и дезинфекция на стаята след процедурата и др. В личните предпазни средства са включени плътно прилягащи към лицето N95  маски, очила, шлемове, два чифта ръкавици, шапка за главата, халат, покриващ цялото тяло и главата, калцуни и др.


Важно е облеклото да се сваля безопасно в определен ред, съпътствано с дезинфекция на ръцете. При попадане на секрети върху лицето или косата, е необходимо щателно измиване, като не е добре работните дрехи, които са под защитния костюм, да се носят и перат вкъщи.

 

Източници:
Weissman DN, de Perio MA, Radonovich LJ. COVID-19 and Risks Posed to Personnel During Endotracheal Intubation. JAMA. Published online April 27, 2020. doi:10.1001/jama.2020.6627
Grasselli  G , Zangrillo  A , Zanella  A ,  et al.  Baseline characteristics and outcomes of 1591 patients infected with SARS-CoV-2 admitted to ICUs of the Lombardy Region, Italy.   JAMA. 2020;323(16):1574-1581.PubMedGoogle Scholar
US Centers for Disease Control and Prevention. COVID-19 infection prevention and control in healthcare settings: questions and answers. Accessed April 11, 2020. https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/hcp/infection-control-faq.html
Health Protection Scotland. Aerosol generating procedures: version 1.0. Published November 2019. Accessed April 11, 2020. https://hpspubsrepo.blob.core.windows.net/hps-website/nss/2893/documents/1_tbp-lr-agp-v1.pdf
Public Health England. Guidance: COVID-19 personal protective equipment (PPE). Accessed April 10, 2020. https://www.gov.uk/government/publications/wuhan-novel-coronavirus-infection-prevention-and-control/covid-19-personal-protective-equipment-ppe#section-8point1
Tran  K , Cimon  K , Severn  M ,  et al.  Aerosol generating procedures and risk of transmission of acute respiratory infections to healthcare workers.   PLoS One. 2012;7(4):e35797.PubMedGoogle Scholar
Cook  TM , El-Boghdadly  K , McGuire  B ,  et al.  Consensus guidelines for managing the airway in patients with COVID-19.  Published online March 27, 2020.  Anaesthesia. doi:10.1111/anae.15054PubMedGoogle Scholar
Feldman  O , Meir  M , Shavit  D , Idelman  R , Shavit  I .  Exposure to a surrogate measure of contamination from simulated patients by emergency department personnel wearing personal protective equipment.  Published online April 27, 2020.  JAMA. doi:10.1001/jama.2020.6633
ArticleGoogle Scholar
Brewster  DJ , Chrimes  NC , Do  TBT ,  et al. Consensus statement: Safe Airway Society principles of airway management and tracheal intubation specific to the COVID-19 adult patient group. Accessed April 11, 2020. https://www.mja.com.au/system/files/202004/Preprint%20Brewster%20updated%201%20April%202020.pdf
Zuo  MZ , Huang  YG , Ma  WH ,  et al.  Expert recommendations for tracheal intubation in critically ill patients with novel coronavirus disease 2019.  Published online February 27, 2020.  Chin Med Sci J. doi:10.24920/003724PubMedGoogle Scholar
US Centers for Disease Control and Prevention. Interim infection prevention and control recommendations for patients with suspected or confirmed coronavirus disease 2019 (COVID-19) in healthcare settings. Accessed April 11, 2020. https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/hcp/infection-control-recommendations.html
World Health Organization. Rational use of personal protective equipment (PPE) for coronavirus disease (COVID-19). Published March 19, 2020. Accessed April 11, 2020. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/331498/WHO-2019-nCoV-IPCPPE_use-2020.2-eng.pdf
Occupational Safety and Health Administration. Assigned protection factors for the revised respiratory protection standard 3352-02 2009. Accessed April 12, 2020. https://www.osha.gov/Publications/3352-APF-respirators.pdf
US Centers for Disease Control and Prevention. Strategies for optimizing the supply of N95 respirators, conventional capacity strategies, PAPRs. Accessed April 12, 2020. https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/hcp/respirators-strategy/index.html#conventional
Bryson-Cahn  C , Duchin  J , Makarewicz  VA ,  et al.  A novel approach for a novel pathogen.  Published online March 12, 2020.  Clin Infect Dis. doi:10.1093/cid/ciaa256