В първата част на статията се изясни какво представлява резистентна хипертония, както и се очертаха някои от основните случаи на фалшивата резистентна хипертония. За пациента с високо кръвно, както и за неговия лекар, осъзнаването, че случаят му не е, всъщност, резистентен, е едно голямо облекчение. За съжаление, остават и такива пациенти, които в действителност страдат от по-трудно поддаваща се на контрол хипертония.


Автентичните случаи на резистентна хипертония

Ако високото артериално налягане по време на лечение не може да бъде обяснено с грешки на измерването, лекарят трябва да се замисли за различните причини, които могат да доведат до това положение.



Първата и най-честа причина е недоброто придържане към лечебния режим. В това отношение връзката между лекар и пациент е определяща. Когато става въпрос за хипертонична болест статистиката говори, че едва между 50 и 70 % от пациентите приемат редовно между 80 и 100 % от предписаните им лекарства. За това несъответствие са отговорни фактори, свързани със:

 

  • Самия пациент  - често той е безсимптомен, недостатъчно информиран за хипертонията, а понякога  - подложен на депресия и изолация;
  • С лечението – то може да е скъпо, сложно или довеждащо до нежелани реакции, влошаващи качеството на живота;
  • Лекуващия лекар – недостатъчно обяснение върху заболяването, избор на лекарства, които не са персонализирани за неговия пациент, неясно поставени цели на лечението, трудна достъпност за обсъждане на евентуалните проблеми.


Такова непридържане към зададеното лечение трябва да бъде подозирано особено в случаите, когато срещите между лекар и пациент са рядкост, както и когато липсват физикални и лабораторни данни за насищане с предписаните дози медикаменти (например брадикардия при прием на бетаблокери или някои метаболитни отклонения при високи дози диуретици).

 

Лекарят трябва да е способен да оцени непридържането към лечението със специални техники на разговор – винаги трябва да се дава възможност на пациента по позитивен начин да признае своето недостатъчно сътрудничество с помощта на насочени въпроси. Например, ако се запита дали пациентът взема всеки ден своите лекарства, той би отговорил утвърдително, дори и в противния случай. За сметка на това, ако се изкаже предположение, че е трудно човек да се придържа към лечението всички дни, особено уикендите, е много по-вероятно пациентът доброволно да признае пропуските си.


Различните случаи на резистентна хипертония

Изправен пред този случай, лекарят е длъжен да си припомни клиничната история на пациента и да намери причината.


Например, когато се констатира, че даден медикамент не е ефикасен при пациента. Това обаче може да е прибързано предположение. Възможно е предписаните дози да не са достатъчно високи. Също така може да има и индивидуални особености (наследствени вариации в метаболизма, променящи механизма на действие или довеждащи до вторични взаимодействия с други лекарства). В други случаи медикаментът не е бил приеман достатъчно време, за да разкрие своето действие, спрян е по-рано заради вторични ефекти. Важен въпрос е дали това прекратяване е напълно оправдано.


Стратегията за лечение на хипертонията лежи върху избора между 5 основни класа лекарства – диуретици, бетаблокери, инхибитори на ангиотензинконвертазата (АСЕ инхибитори), инхибитори на ангиотензиновите рецептори (ARB) и калциеви антагонисти. Изборът за начален медикамент е предимно индивидуален, като основната част от тези лекарства при самостоятелен пример имат антихипертензивна ефикасност в порядъка на 40 до 60 %. Ако прилаганото лечение е недостатъчно, е необходимо или да се повиши дозата на използваното лекарство (но с нарастващ риск от нежелани реакции), или да се смени класът на използван медикамент, или да се запази същата доза на първото лекарство с добавяне на втори или дори трети медикамент от другите класове в стандартна доза.


Следва продължение