Артериалната хипертония представлява значим сърдечносъдов рисков фактор, който си струва да бъде добре оценен. Ако се вземе решение за лечение, то негов обектив е нормализиране на артериалното налягане. Това изисква на първо време на пациента да бъде внушена важността от предприемането на мерки, не само медикаментозни, но и поведенчески, и необходимостта от придържането към тези хигиенно-диетични норми.

 

В случай на резистентност (неуспех) на лечението първо трябва да се провери дали правилно сме измерили кръвното налягане, до колко е стриктно придържането към лечението и какви евентуални взаимодействия би могло да има то с други фактори от живота на пациента. Едва след това лекарят трябва да се замисли за вторичните форми на хипертония, както и да си припомни, че двата основни „помощника“ на резистентността са затлъстяването и синдрома на сънната апнея.


 

Няколко думи за високото кръвно

 

Днес артериалната хипертония е разпозната като важен фактор за сърдечносъдовите заболявания. Веднъж потвърдено наличието ѝ, дълг на лекаря е да предприеме мерки за трайното нормализиране на стойностите на кръвното налягане. Новооткритата хипертонична болест е задача за разрешаване обикновено от личния лекар на пациента. Ако той реши да започне лечение, първата стъпка е да се прибегне до налагането на хигиенно-диетични промени в начина на живот. Когато при пациента е установено, че има висок риск, този подход може още изначално да се подсили и с употребата на антихипертензивни медикаменти. Целта е намаляване на сърдечно-съдовия риск и за да се постигне това е нужно стойностите на артериалното налягане да се доближат възможно най-много до нормата, т.е. по-малко от 140/90 mmHg. При наличие на захарна болест или бъбречна недостатъчност, тази граница е по-ниска.

 

В днешно време овладяването на хипертонията е облекчено от една страна заради по-доброто ни разбиране на различните механизми, довеждащи до повишаване на артериалното налягане, и от друга страна заради развитието в областта на фармакологичната терапия.

 

Въпреки този пробив през последните години не се наблюдава кой знае какво подобрение що се касае контрола на хипертонията. Честотата на резистентните случаи не е претърпяла промени през последните 5 години. Всъщност, все още около 10 % са хипертониците, при които се налага лечение с повече от един медикамент.

 

Дефиниция за резистентна хипертония

 

Според препоръките на СЗО (Световна здравна организация), резистентната артериална хипертония не е задължително тежка форма на хипертония. Според дефиницията тя е неконтролирано кръвно налягане въпреки употребата на 3 и повече антихипертензивни медикамента от различни класове, включително диуретик, АСЕ или ARB инхибитор и калциев антагонист при максимално високи дози.

 

Когато лекарят се сблъска с резистентна хипертония, той трябва да оцени наново пациента и евентуалните причини за недостатъчно добър ефект от лечението.

 

Фалшивите случаи на резистентна хипертония

 

Измерването на артериалното налягане е лесна процедура, но както и всяко друго измерване, носи риска от грешки. Употребата на стандартен апарат за мерене на кръвно налягане, било то сфингоманометър или автоматичен, който да е добре настроен, очевидно е необходимост, но не винаги е достатъчно, за да се получи достоверно измерване. При хората, които са с наднормено тегло или много увеличена мускулна маса, употребата на стандартен маншон води до фалшиво високи стойности на кръвното налягане. За да се получи валидна стойност, нужно е надуваемата му част да обхваща поне 2/3 от обиколката на ръката, както и тази широчина да е пропорционална на дължината.

 

При възрастните хора понякога атеросклерозата на артериите е отговорна за ригидност на съдовете им до такава степен, че налягането, нужно за прекратяване на кръвния поток, значимо повишава реалното кръвно налягане. Самият метод на мерене на кръвното лежи върху това, че стойността на налягане, приложено от надутия маншон , която е достатъчна, че да спре притока на кръв надолу по артерията, е равна на стойността на систоличното налягане (горната стойност). Сър Уилям Ослър преди почти 100 години е установил, че при някои възрастни пациенти все още може да се долови пулс на китката дори и при маншон надут над нивото на реалната систолична стойност на кръвното налягане.

 

В някои случаи рентгенова снимка би могла да е полезна, тъй като ще установи калцификати по артериите. При такива пациенти, често в напреднала възраст и с придружаващи заболявания като диабет и бъбречна недостатъчност, разликата между измерената със стандартен апарат за кръвно стойност и реалната такава (получена от интраартериален детектор) може да надвиши 50 mmHg. Тогава всички опити за фармакологично налягане са обречени не само на провал, но могат да се окажат и опасни за пациента.

 

Не на последно място всички са чували за „синдрома на бялата престилка“ и той трябва да се има предвид.