И двете „страни на монетата“ по отношение на положителните и отрицателните ефекти на слънцето върху организма са ни познати. Независимо от това какви са те, всеки се радва на слънчевите лъчи. Но при някои заболявания колкото и да ни се ще – излагането на пряка слънчева светлина, особено за продължително време се оказва не само непрепоръчително, но и противопоказано.


Съвсем не за всички заболявания седи по този начин въпросът. Така при някои болестни промени по кожата – например акне, слънцето оказва благотворен ефект. Познати са автоимунни заболявания с пряко засягане на кожата обаче, при които слънчевите лъчи водят до появата на допълнителни промени и влошаване на състоянието. Пример е системният лупус.


Но какво е влиянието на слънчевите лъчи при някои от най-честите ревматологични заболявания?



На първо място трябва да бъде изяснено, че когато говорим за ревматологични заболявания – в тази група влизат не само заболяванията, които засягат ставите, но също така и кожата.


Ревматологични болести, проявяващи се със свръхактивност към слънцето, са болестта на Сьогрен, анкилозиращият спондилит (т. нар. болест на Бехтерев), дерматомиозит, синдром на Райтер и други. Те имат сходен механизъм на възникване и подобно на системния лупус нерядко имат и кожна проява.


Някои медикаменти, използвани при ревматологичните болести, също могат да доведат до известна проява на фоточувствителност.


Медикаментозно предизвиканата хиперреактивност на кожата е друг често срещан проблем. Такъв ефект имат групи лекарства за терапия на ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес. След техния прием, дори и при добър контрол на заболяването, понякога се наблюдава по-голяма чувствителност на кожата към слънце. Това обикновено налага преосмисляне на терапевтичната схема и евентуално спиране на медикамента.


Ревматоидният аpтpит е хронично автоимунно възпалително заболяване с прогресиращ ход, което протича с периоди на обостряне и ремисия. В по-напредналите форми води до изразена деструкция на ставата, която се характеризира с нарушена функционалност.


Една от основните причини за благотворното действие на слънцето при това ставно заболяване е подобряване трофиката на ставата. Обяснява се с подобрение на кръвообращенито със затопляне на ставата, съответно и разширяване на кръвоносните съдове. По този начин към ставните повърхности преминават повече кислород и хранителни вещества, а характерно за ставния хрущял е, че той няма собствено кръвообращение и зависи от трофиката на околните тъкани.


Морският климат също оказва благотворно действие при ставни проблеми от различен произход. Така например подходящи са както налагането на лапи или компреси с лечебна кал, така и с луга. Но лугата може да бъде използвана не само на място, откъдето се извлича. За тази цел се правят пакетирани компреси, които се напояват с пречистената луга.


Налага се предварителна подготовка, като лугата се затопля, след което се налага на засегнатата става и мястото се увива плътно с по-плътна тъкан, възможно е и идеяла.