Ревматоидният артрит е системно автоимунно заболяване, което засяга около 0,5-1% от населението в световен мащаб и се характеризира с хронично възпаление на ставите. Освен това налице са още разрастване на синовиалната ставна мембрана, производство на автоантитела, с разрушаване на хрущялите и костите, включително деформация на ставите с прогресиращо нарушение на функцията им. Наблюдават се и извънставни прояви, като сърдечносъдови (клапни пороци), белодробни промени, кожни изменения и други.


Ревматоидните фактори са протеини, които се произвеждат от имунната система и могат да атакуват различни тъкани и органи. Те обикновено са антитела от клас IgM, но могат също да бъдат от класовете IgG или IgA.


Серумното ниво на ревматоидния фактор се повишава в над 70% от случаите на ревматоиден артрит, като това има важна роля в изявата на клиничните прояви. Понякога позитивирането на ревматоидния фактор в кръвта предхожда появата на заболяването с няколко години. Друго характерно е, че при някои пациенти този маркер може да бъде отрицателен, а същевременно да са налице клиничните изяви на заболяването.



За прецизиране на диагностиката се изследват още антитела срещу циклични цитрулинирани пептиди (anti-CCP антитела), които са значително по-чувствителен и сигурен маркер за заболяването. Други маркери, които имат значение са антинуклеарни антитела (ANA);  С-реактивният протеин (CRP) и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ).


Провеждането на изследване за ревматоиден фактор е препоръчително при наличие на един или няколко от следните симптоми - болка и оток в една или повече стави, сутрешна скованост над 30 минути в една или повече стави, болка и скованост в мускулите.


Резултатът от изследването не се повлиява от приема на храна, вода или други напитки. Изследва се венозна кръв, а стойностите трябва да бъдат под 14 IU/mL.


При кои други заболявания се наблюдават повишени стойности на маркера?

В до 15-20% от случаите на ювенилен артрит се открива и повишен ревматоиден фактор. За разлика от това при синдромът на Сьогрен честотата е значително по-висока и достига до 75-90%. Други автоимунни заболявания, при които се наблюдава са полимиозитът, системният лупус еритематодес, както и склеродермията.


Повишени стойности се откриват още при злокачествени заболявания, след някои ваксинации може да настъпи преходно увеличение, както и след различни хронични инфекции - подостър бактериален ендокардит, салмонелоза, бруцелоза, туберкулоза, сифилис, паротит, рубеола, грип, хроничен активен хепатит и други.


Напреднала възраст също може да повлияе на стойностите на маркера. Някои здрави, особено по-възрастните лица могат да имат положителни резултати за ревматоиден фактор, въпреки че не е ясна причината.


В зависимост от наличието или отсъствието на ревматоидния фактор, ревматоидният артрит се класифицира в 2 категории: серопозитивен или серонегативен.