По статистически данни ревматоидният артрит се посочва като най-често срещаното възпалително ставно заболяване. Характеризира се със симетрично възпаление на ставите на ръцете и краката и прогресиращ, необратим, хроничен ход.


От ревматоиден артрит боледува 0,8-1% от населението в световен мащаб. За България тези проценти означават около 55-60 хиляди болни. Нозологията засяга всички раси и е повсеместно разпространена.


Протича по-тежко при хората от по-ниските социални слоеве и подложените на тежки и продължителни физически натоварвания, както и с наличие на неблагоприятни фактори на битовата и социалната среда. 



Жените боледуват два до три пъти по-често от мъжете, като най-честата изява на заболяването е във възрастта между 35 и 55 години при женския пол и между 40 и 60 години съответно при мъжкия.


Използването на медикаменти от различните групи на нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетици и комбинациите между тях, е удачен подход при първата изява на ставно-възпалителния синдром и обострянията му. Тези медикаменти нямат болест-модифициращ ефект и не могат да се използват дългосрочно, поради страничните им прояви върху гастроинтестиналния тракт, сърдечносъдовата система и бъбречната функция.


Болестпроменящите антиревматични лекарствени средства се разделят на две големи групи – синтетични, които включват Метотрексат, Сулфасалазин, Лефлуномид и биологични – моноклонални антитела.


Към момента лечението с Метотрексат продължава да бъде „златен стандарт“ и медикамент на първи избор. Разчита се както на ефикасността му като монотерапия, така и в комбинация с биологичните средства, като по този начин се повишава тяхната ефективност. Важно е да се отбележи, че медикаментът има лимитирана доза, която може да се приема и след достигането ѝ – приемът трябва да бъде прекаратен.


Биологичните средства, използвани за лечението на ревматоиден артрит в България, са насочени към туморнекрозис фактор (TNF) и интерлевкин 6 (IL-6). Те са моноклонални антитела, насочени срещу цитокини, свързващи молекули и имунокомпетентни клетки. Част от тях са чисто човешки белтъци, други съдържат различно количество модифицирани животински протеини. Те имат доказана терапевтична ефективност – повлияват бързо клиничната изява, потискат болестната активност, подобряват двигателната функция и качеството на живот на болните. Доказано е спирането на рентгенографската прогресия на артрита.


Намаляването и преустановяване апликациите на биологичното средство е въпрос, изискващ внимателна и динамична преценка. Ремисията трябва да е продължителна (поне 12 месеца) и устойчива, да е налице и след редуциране дозата на медикамента. Биологичните медикаменти се намаляват бавно чрез удължаване интервала между прилагането им и корекцията на дозата, след което се преустановяват. Няма фиксиран период, за който да се титрира терапията, разчита се на опита на ревматолога и проследяването на конкретния пациент.