Ревматизмът е системно възпалително заболяване на съединителната тъкан, което настъпва вследствие на остра инфекция (тонзилофарингит) с бета-хемолитични стрептококи от група А. Самите бактерии не атакуват тъканите на сърцето, ставите, кожата и нервите, но стават повод за отключване на бурна имунна реакция, която ги въвлича в болестния процес.


Заболяването е характерно със симптомите които причинява, данните за прекаран наскоро тонзилогарингит и лабораторната находка. Лечението може да е продължително.


Симптоми и ход на заболяването


Първият присъп обикновено е при деца между 7- и 15-годишна възраст, обикновено 2-3 седмици след прекарания стрептококов фарингит и се проявява с фебрилно-интоксикационен синдром, полиартрит, кардит, хорея минор и кожни изяви.


1. Фебрилно-интоксикационен синдром

Това е всичко, което ни се случва, когато ни повали тежка настинка – висока температура, отпадналост, липса на апетит и тн. Всичко това обичайно е с остро начало.


2. Ревматичен полиартрит

Има го у около 75% от боледуващите – тоест не е задължителен елемент. Засягат се предимно големите стави – коленни, глезенни, лакътни и гривнени. Те са оточни, болезнени, затоплени и понякога – зачервени, с ограничени движения в тях. Този артрит е бързопреходен, мигрира от става на става и отшумява без никакви последици след 1-2 седмици. Много рядко има трайни и необратими увреждания. При 10-15% от болните може да има и само болки в ставите, а не артрит.


3. Ревмокардит – засягането на сърцето

Тук възпалителният процес е дълготраен, трудно се поддава на лечение и води до остатъчни органични промени на една или повече от сърдечните клапи. Има възможност ревмокардитът да протече безсимптомно и клапното увреждане да се открие случайно.


Специалистите кардиолози го разпознават по някои белези като поява на нови сърдечни шумове (апикален систоличен шум и др.), синусова тахикардия, разширение на сърцето, прояви на застойна сърдеча недостатъчност, ритъмно-проводни нарушния и др.


4. Хореа минор

Тя засяга предимно момичетата и започва постепенно с промяна на настроението, лесна раздразнителност. Впоследствие се проявяват и хиперкинеитизъм, дискоординация на движенията и намаление на мускулния тонус.


5. Ревматични възли

Представляват подкожни образувания с размери от няколко милиметра до 1-2 см. Локализират се по заланите места на сухожилията на мускулите – тоест често около ставите. Това най-често е в областта на коленете, лактите, метакарпофалангеалните стави (началото на пръстите на ръцете) и тила. Задържат се за 1-2 месеца и отшумяват напълно.

 

6. Еритема мигранс

Мигриращата еритема - проявява се при 10-15% от децата в разгара на пристъпа във вид на бледорозов ануларен, несърбящ обрив. Той е предимно по тялото и рядко по крайниците, задържа се за седмица-две и отзвучава без последици.

 

От описаните симптоми, най-сериозни и дълготрайни поражения понася сърцето – в частност неговият клапен апарат. В редки случаи последици има и за ставите.


Лабораторна находка

Както е характерно за повечето остри възпалителни процеси, така и тук има повишение стойностите на СУЕ и на CRP (С-реактивен протеин) както и някои други белези на възпаление. По тяхното проследяване може да се съди за това дали болестния процес се успокоява на фона на провежданото лечение.


Особено насочващ характер има изследването на показателя ASTантистрептолизинов титър, който служи като белег за прекараната наскоро стрептококова инфекция.


Лечение

Принципните положения на лечението са, че болният трябва да спазва режим на легло и да се ограничи физическата активност, на всяка цена да се премахне стрептококовата инфекция, да се овладее възпалителния процес, проследяване и лечение на евентуалните усложнения и провеждане на антибиотична профилактика на стрепоткоковата инфекция и ревматичните рецидиви.


Антибиотичното лечение продължава около 10 дни, като това зависи от отговора на пациента към терапията.


В противовъзпалителната борба се включват салицилати в различни дози за период от няколко месеца в случай на ревмокардит и кортикостероиди за продължителен период от време – няколко седмици, отново по преценка.


Профилактика на ревматичните пристъпи се извършва с антибиотично приложение веднъж на ¾ седмици до навършване на 30 годишна възраст или до 5 години след последния ревматичен пристъп.


Самите пристъпи имат продължителност от няколко месеца, като профилактирането им е от голямо значение – всеки следващ уврежда допълнително клапния апарат на сърцето и нанася трайни щети.