Болката като симптом има важно физиологично значение за организма, тъй като насочва за наличието на проблем. Тя е алармиращ признак, който има водещо място между различните прояви при широк спектър заболявания. От значение е да се отбележи, че силата на болката невинаги корелира с тежестта на болестния процес. Паралелно с това болката е субективен симптом и съответно интензитетът на болковия симптом се различава според индивидуалния праг на болка, както и някои поведенчески реакции.


Болката – нейният характер, изразяващ се в интензитет, провокиращи фактори, локализация има отношение към посоката на диагностичния процес. По специфичните характеристики на болката диференциалните диагнози могат да бъдат сведени до минимум и по този начин се улеснява диагностиката


В по-голямата част от случаите тя е и фактор, който показва дали е налице ефект от лечението и позволява в определена степен дори мониторинг на хода на заболяването.



Ревматичната болка се дължи на няколко основни типа дразнители. На първо място – химичен, който се дължи на медиаторите на възпалението, различни инфламаторни ензими. Микроциркулаторните разстройства също оказват пряко влияние – налице може да бъде също и венозен застой.


Поради отока и съответно увеличеното ставно налягане се притискат струкури по съседство. Това от своя страна е свързано с появата на болка, изразена в различна степен, пряко свързана с размерите на оточния участък.


Поради наличието на болкови участъци, мускулатурата в съседство реагира със спазъм, което е предпазен механизъм на организма да предпази увредените тъкани. Възможно е да е налице и т. нар. отразена болка, която да е провокирана от промените в ставата, но да се изявява в по-отдалечени органи. Това допълнително затруднява диагностичния процес.


Ревматичната болка може да произлиза от синовиалната обвивка (мембрана, която покрива вътрешните стени на ставата), спастичните мускули, сухожилия и съответните им влагалища, както и от надкостницата.


Дневната болка е характерна за остеоартрозата и засягането на меките тъкани около ставата (при инсерционит, тендинит, тендовагинит, бурсит и други). Нощната болка е по-характерна за възпалителните ставни заболявания – ревматоиден артрит, псориатичен артрит, болестта на Бехтерев и други.


Характерно за ревматизма е обостряне на симптомите през студените месеци. Налице е зависимост, освен към температурата, също така и към влажността на средата – при хладно и влажно време болките се провокират и засилват, а при топло и сухо време се облекчават и потискат.


Болката се повлиява бързо от противовъзпалителни средства. Характерно е, че дори и отокът да е минимален – болката може да бъде с висок интензитет.


При засягане на няколко става състоянието се означава като полиартрит, а полиартритната форма най-често засяга малките стави – непример тези на китката и пръстите. За разлика от това при моноартрит (засягане на една става) промените са в по-големите стави – лакътна, колянна. Засягането на шийните прешлени е значително по-рядко.


Първият симптом на острия ревматоиден артрит е нарастващата остра болка в ставите, която се увеличава дори и при малки движения. Болката е налице дори при допир, а кожата над засегнатата става е зачервена и топла. Характерен симптом е възможността за бързо затихване на процеса и проявата на същите симптоми в друга става – мигриращо възпаление.


При хронифициране на заболяването е налице сутрешна скованост при раздвижване и първоначално затруднение на движенията.


Библиография:
1. „Ревамтичната болка”, А. Коларов; Списание GP News, бр. 8/2004г.

2. Advancing Stiffness Measurement in Rheumatic Disease: Report from the Stiffness Special Interest Group The Journal of Rheumatology; 2018