Ендокринните тумори на панкреаса произхождат от хормон-продуциращите клетки на задстомашната жлеза. Тези неоплазми са по-редки от карцинома на панкреаса и понякога биват трудно диагностицирани, защото не се мисли за тях. Освен това, те може да имитират други заболявания и състояния.

 

Ендокринните тумори на панкреаса са малки по размер. Например, те може да са с големината на лещено зърно. Понякога, дори и да произхождат най-често от панкреасните ендокринни клетки, туморчетата не са разположени в задстомашната жлеза, а в стената на стомаха или на тънкото черво. Това създава допълнителни диагностични затруднения.


 

Няма характерни туморни маркери, които да насочват вниманието на специалистите към тази патология. Единствен начин за тяхното доказване остава регистрирането на повишена серумна концентация на произведените от раковите клетки хормони. Завишените нива на тези хормони издават произхода на патологията.

 

Някои по-злокачествени варианти на тези неоплазми не произвеждат хормони и тяхното доказване се осъществява в по-напреднал стадий на инфилтрация на околните тъкани. По правило, колкото по-високо диференциран и хормон-продуциращ е един тумор, толкова по-доброкачествено е неговото поведение.

 

Към 25% от всички ендокринни тумори на панкреаса са гастриноми, което означава, че те произхождат от гастрин секретиращи клетки. Състоянието, отключено от този вид тумори, се нарича синдром на Цьолингер-Елисон.

 

Изпълването на стомаха с храна стимулира по рефлексен и хуморален път производството и отделянето на хормона гастрин в кръвта. Клетките, които го произвеждат са основно разположени в панкреаса и сформират част от неговата ендокринна функция.

 

Гастринът, от своя страна, повишава директно и косвено стомашната секреция на солна киселина и ензими. По този начин чрез гастина се затваря физиологичната верига, започнала с постъпването на храна в стомаха и завършваща с повишаване на секрецията на последния.

 

Израждането на гастрин-продуциращите клетки в туморни поставя началото на неконтролируемо производство на хормона. В резултат на това, стомашната лигавица се стимулира да работи на по-високи обороти и киселинността на стомашното съдържимо се повишава, дори когато това не е необходимо, при липса на храна в стомаха.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Повишената киселинност оказва негативно влияние по няколко механизма. Солната киселина е агресивен фактор, увреждащ стената на стомаха и дванадесетопръстника. Увредите са както повърхностни ерозии, така и по-дълбоки язви.

 

Характерни за язвите от такъв произход са тяхната множественост, сколонност към рецидивиране след оперативно премахване и тяхната атипична локализация. Те често са разположени в крайната част на дванадесетопръстника, за разлика от обикновените пептични язви в стомаха и началната част на дуоденума.

 

По-високата киселинност на стомашното съдържимо намалява активирането на панкреасните ензими в дуоденума. Това рефлектира в понижено разграждане на хранителните вещества в храната и отключване на малабсорбционен синдром. Той се изразява в диария, стеаторея и отслабване на тегло.

 

Оплакванията на пациентите със синдром на Цьолингер-Елисон са от болки в горната част на корема, диария, киселини и отслабване. Язвите са множествени и рецидивиращи.

 

Оперативното лечение се осъществява чрез резекция на ендокринните тумори. Медикаментозната терапия се изразява в приема на соматостатин. Това е хормон, нормално присъстващ в организма, чиято роля е потискането секрецията на различни ендокринни молекули, включително и на гастрина.

 

При 10% от пациентите гастриномите са извън панкреаса. В тези случаи тяхното диагностициране се извършва по характерната симптоматика и повишеното ниво на хормона в кръвта.