В съвремието ни не са малко преждевременно родените деца. С това идват и редица усложнения, свързани с първата глътка въздух.
Благодарение на напредналата медицина стана възможно преживяването на преждевременно родените дечица и свежданетo до минимум на усложненията от това. За жалост обаче броят на бебетата с ретинопатия се повиши.
Рисковите фактори, които могат да доведат до това състояние са: тегло на новороденото под 1500 г; раждане преди 32 гестационна седмица; респираторен дистрес синдром; недоносени близнаци; хипероксидация на новороденото в кувьоз; инфекции и др.
Появата на ретинопатия при недоносените най-често се свързва с повишеното подаване на кислород на бебетата, отглеждани в кувьоз и с незрелостта на плода. Когато бебето все още е в утробата и се развива, наред с узряването на всичките му органи, се развиват и кръвоносните съдове в ретината. Те са изключително чувствителни спрямо количеството на кислорода.
Нормалното развитие на кръвоносните съдове, още докато детето не е родено, се ръководи от относително слабо оксигинирани участъци в ретината, като съдовете се развиват само в ретината и не преминават в стъкловидното тяло. Когато се подаде кислород (при преждевременно раждане), кръвоносните съдове спират да се развиват и настъпва вазоконстрикция (свиване на съдовете). Поставяйки новороденото в нормални условия кръвоносните съдове започват да растат отново (неоваскуларизация), но този път навлизат и в стъкловидното тяло (по принцип там няма кръвоносни съдове).
Неоваскуаризацията е съпроводена с много кръвоизливи в очите, тъй като новопоявилите се съдове не са със здрави стени. Резултатът от това е образуването на т. нар. съединителнотъканни бридове, които спомагат за отлепването на ретината.
Пациентите, които развият ретинопатия са застрашени, освен от слепота и от глаукома, кривогледство, катаракта и късогледство.
Много важно е родителите на такива деца да посещават редовно детски офталмолог от съвсем ранна възраст, за да може всяко усложнение да се хване навреме и да се лекува. Засягат се и двете очи, като състоянието се наблюдава еднакво често и при двата пола. Прегледът се осъществява с извършването на индиректна офталмоскопия при широка зеница.
NEWS_MORE_BOX
Според международната класификация за ретинопатията, за новороденото се посочват пет стадия в зависимост от резултата от офталмоскопията (огледът на очното дъно).
Съществуват скринингови програми, които включват в себе си следните стъпки: идентификация на подходящите деца за изследване; проследяване на състоянието в болница или вкъщи; план за лечение на децата с ретинопатия; проследяване на очното състояние в късния период- след една година.
Има няколко критерия, по които се подбират децата, които трябва да бъдат подложени на скриниг, а именно: тегло при раждане (обикновено под 1500 г.); гестационна възраст- под 32 г.с., начало- между четвърта и шеста седмица след раждането.
Прегледите се извършват през две седмици и продължават до завършване на васкуларизацията на ретината и до преминаване на риска от развитие на това заболяване.
Болестта трябва да се отдиференцира от други заболявания като запазено първично стъкловидно тяло, вродени гънки на ретината, ретинобластом, псевдоретинобластом и изобщо всички болести, които предизвикват левкокория (бяла зеница).
Най-доброто лечение е превенцията от това заболяване. При децата в кувьоз трябва да се внимава кислодродната концентрация да е под 30%, както и да се следи за кислородното налягане.
По възможност кислородната терапия да бъде скъсена, а децата, отглеждани на такъв режим над 30 дни, с тегло при раждането под 1800 г и родени през 32 г.с., трябва активно да се наблюдават. На 15-ти ден от раждането се прави консултация с офталмолог. Ако вече има поставена диагноза според стадия се предприемат съответните мерки - криотерапия, лазерна фотокоагулация и др.
