Ретенцията на урина е състояние, което след уриниране в пикочния мехур остава определено количество урина или въобще не е възможно спонтанно уриниране.
 

Кой страда от задръжка на урината?

Това състояние засяга по-често мъжете ( 9 мъже към 1 жена). Мъжете са по-предразположени към нея, отколкото жените, които обратното са предразположени към изпускане на урина.
 


Какви са причините за задръжка на урината?

Причината за уринна ретенция са 2 групи фактори:
Механична пречка в оттока. Тя е по-честа. Към тази група могат да се причисят увеличената простатна жлеза, простатит (възпаление  на простата) и травмите на уретрата.
Неврогенни разтройства и усложнение на анестезия при някаква оперативна интервенция, особено локална такава (епидурална или спинална).
 

Какви видове  може да бъде ретенцията на урина?

  1. Непълна ретенция. Нормално пикочния мехур след всяко уриниране се изпразва напълно. Когато в пикочния мехур остане определено количество урина, се получава застой. Най-честата причина за този вид ретенция е проблем с детрузора (сфинктерът, отговарящ за уринирането по наше желание).
    1. Остра непълна ретенция. Среща се при аденом на простатната жлеза (вид доброкачествен тумор, който се развива от нейния жлезист епител), склероза на шийката на пикочния мехур, стриктура (стесняване) на уретрата и др. Болният уринира често, а урината изтича бавно и самото уриниране е болезнено.
    2. Хронична ретенция.  При нея болният уринира често, с усилие и чувство за неудовлетвореност след уринирането. Проявяват се особено нощно време. Най-честата причина е доброкачествената простатна хиперплазия.
  2. Пълна ретенция. При нея болния не може да уринира изобщо. Пикочният мехур се препълва и стената му се преразтяга. Появява се задръжка на урина в уретерите (тръбичките, по които се оттича урината от бъбреците към пикочния мехур) и бъбреците. Пълната ретенция също може да бъде остра или хронична:
    1. Остра пълна ретенция. Настъпва внезапно и е следствие от остро настъпило травматично или възпалително заболяване, хирургична интервенция или травма с нарушаване на инервацията на пикочния мехур. В зависимост от причината болният може да има силни и безрезултатни позиви за уриниране. Той е превъзбуден, неспокоен и уплашен. Такава симптоматика се наблюдава, когато увреждането е под пикочния мехур (например уретра и простата). При нарушена инервация пациентът няма позови за уриниране.
    2. Хронична пълна ретенция. Тя е следствие от пълната. Различава се по това, че настъпва постепенно, струята е вяла, болният опипва препълнения пикочен мехур. Може да се наблюдава изтичане на капки урина при липса на позиви за уриниране.

Всяка ретенция може да доведе до изтъняване и разскъсване (много рядко) на стената на пикочния мехур, инфекция на пикочната система, намаляване на диурезата, увеличаване на пикочната киселина и кретинина (лабораторен показател за функцията на бъбрека).

NEWS_MORE_BOX


 

Как се диагностицира?

Острата форма на ретенцията е лесно – опипването на мехура предизвиква или засилва болката  и желанието за уриниране – наблюдава се т.нар. globus vesicalis (или мехурна топка) – пикочния мехур се вижда и опипва през кожата, тъй като е препълнен с урина. По-трудно острата ретенция, може да бъде диагностицирана при хора в напреднала възраст и такива с проблеми със съзнанието.

Хроничната ретенция може да премине незабелязано, тъй като симптомите й се проявяват постепенно и може да се представи с прекалено повишена честота на ежедневните уринирания, затруднено уриниране, а понякога дори и с парадоксално неволно напикаване, което се дължи на спонтанно изтичане на урина от препълнения пикочен мехур.

Основен метод при изследването е ехографията. С помощта й се вижда силино изпълнен с урина и преразтегнат пикочен мехур. С нея се оценява и простатата за наличие на уголемяване, както и състоянието на бъбреците.
 

Как се лекува?

При най-малкото съмнение за ретенция на урина трябва да се посети уролог. Тя е спешно състояние. Изисква бързото дрениране на пикочния мехур. За целта се използва уретрален катетър или цистофикс - тънка тръбичка, която се вкарва в пикочния мехур през малка дупка на коремната стена.