В допълнение към лекарствената терапия при артроза, лекарите препоръчват физикална терапия като спомагателно лечение и за рехабилитация.

 

В какво се заключава тя?


 

Физикалната терапия се фокусира върху укрепване на всички мускули, които контактуват със засегнатата става. По разбираеми причини, повечето проучвания в тази насока са съсредоточени върху колянната става и големия четириглав мускул, който я разгъва.

 

При гонартроза (артроза в колянната става) се акцентира върху упражняване на изпъването на ставата, което постепенно увеличава обема на позволеното движение. Особено важни са аеробните, слабо натоварващи за ставите упражнения. Голям обем клинични данни сочат, че в домашни условия могат да бъдат изпълнявани програми, които значително облекчават симптоматиката при артроза.

 

В осемседмично проучване, сравняващо ползите от програма, включваща тежести, и такава без тежести, изследователите заключават, че двете програми водят до еквивалентно подобрение на ставната функция, измерена чрез скоростта на вървене и мускулната сила, развивана преди поява на усещането за болка. В групата, практикувала упражнения без тежести, обаче, се наблюдава по-добро запазване на дълбоката сетивност (усещането за положението на ставите в пространството).

 

Сравнявани са били правени и между програми с упражнения за увеличаване на мускулната сила с такива, включващи упражнения за подобряване на равновесието. И двата режима са така разработени, че да могат да се изпълняват в домашни условия и да отнемат едно и също време, при почти еднакво физическо натоварване и енергиен разход. След приключване на програмата и сравняване на физическите възможности на участниците в двете групи, изследователите заключават, програмата за увеличаване на силата на бедрения мускул в по-голяма степен подобрява качеството на живот при гонартроза.

NEWS_MORE_BOX

 

Физическата активност под формата на тай чи също е показала терапевтична стойност. В рамките на рандомизирано клинично проучване, 40 доброволци с клинично изявена артроза на тазобедрената става практикуват тай чи по 60 минути, два пъти седмично, в продължение на 12 седмици. Те са сравнявани с контролна група от 40 души, които преминават само уелнес и стречинг процедури по същата схема. Тай чи групата се представя значително по-добре от контролната при стандартизираните тестове за оценка на физическите възможности, проведени след приключване на терапевтичните курсове.

 

Използването на спомагателни устройства за ходене също се разглежда като част от физикалната терапия. Носенето на шини и специални стелки в обувките е показало ефективност при някои форми на артроза. Те предпазват ставите от по-нататъшно травмиране и оказват своеобразен „енергоспестяващ“ ефект, като по този начин улесняват движението.

 

Много полезни от практическа гледна точка за лекарите са изследванията, търсещи прогностични фактори, предсказващи ползите и ефективността на физикалната терапия при различните групи пациенти. Статистически анализи са показали, че пет критерия имат най-висока прогностична стойност – болка в една от тазобедрените стави; възраст – пациентите над 58 години имат по-слаб шанс да бъдат благоприятно повлияни; сила на болката оценена над 6 по десетобалната скала; изминаване на 40 метра за по-малко от 26 секунди; продължителност на симптомите под една година. Установено е, че средно 32% от пациентите, при които е налице само един от тези критерии, показват значително подобрение в ставните функции след физикална терапия. Наличието на два от тях увеличава дяла на успешно третираните до 65%, а на три – до над 99%. Валидирането на тези резултати с по-нататъшни проучвания би било от голяма полза в ревматологията, гериатрията и ортопедията.