Ранната рехабилитация в следоперативния период е от изключителна важност. Тя има за цел не само по-бързото възстановяване на пациента, но и предотвратяването на редица усложнения, вследствие на залежаване. Дори и след изписване на пациента се изготвя програма с упражнения, която той да изпълнява вкъщи.

 

Методите на физиотерапията и рехабилитацията, които се прилагат при всеки отделен пациент са в пряка зависимост от вида на операцията (отворена, лапароскопска), общото състояние на болния, подлежащи заболявания, наличие на усложнения по време на самата операция и други.


 

Рехабилитацията в ранния следоперативен период може да бъде разделена основно на активна и пасивна. Разликата е в това, че при активната болният има възможност сам да осъществява движения в отделните части на тялото, докато при пасивната тези раздвижвания се извършват от рехабилитатор.

 

Обикновено при възрастни раздвижването отнема по-дълго време, отколкото при по-млади. Особена трудност представляват пациентите със съпътстващи ставни дегенеративни заболявания. Освен това при възрастните съществува опасност от образуване на декубитуси (рани, вследствие на залежаване). Причината е, както по-трудната подвижност на пациента, така и по-лошата трофика на самата кожа.

 

По отношение превенцията на декубитални рани се препоръчва честа смяна на позицията в леглото. Освен това един или два пъти дневно се извършва обтриване на кожата на болния с лавандулов спирт.

 

В следоперативния период съществува опасност от възникване на т. нар. хипостатични пневмонии. Статистиката показва, че в около 30-40% от оперираните пациенти, при които не се извършва рехабилитация, е отчетено развитие на хипостатична пневмония. Назначава се ежедневна дихателна гимнастика, която има за цел да разгъне дихателните повърхности, да предотврати евентуални сраствания, които да ограничат белодробния обем, както и да подобри експекторацията (отхрачването). При нужда се назначава вибромасаж на гръдния кош.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Раздвижването на пациента се започва колкото е възможно по-рано. Рязкото ставане не е за препоръчване, тъй като съществува опасност от ортостатичен колапс. Първоначално пациентът опитва да повдигне торса, така че да застане в седнало положение в леглото. Следва постепенно пускане на краката извън леглото, така че да заема спокойно седнало положение. Ако той започне да извършва това без затруднения се пристъпва към изправяне до леглото, с опит за ходене (до няколко крачки).

 

По отношение на белезите, вследствие от оперативната рана, се прилага фонофореза с фибринолитици. Под действието на слаб по интензитет електрически ток се подпомага по-доброто проникване на лекарственото средство, същевременно прилагайки по-малка доза. При трудно зарастващи рани се назначава лазер-терапия, която ускорява зарастването чрез стимулация на клетките от повърхностния слой на кожата.

 

Основното в рехабилитацията, която се назначава в следоперативния период, е възможно най-ранното й започване, както и принципът за постепенно и умерено натоварване. Целта е по-бързо възстановяване и връщане към предишния начин на живот. 3058