Секрецията на тиреоидните хормони се регулира от хипоталамуса, който отделя тиреотропен рилизинг хормон, TRH, и стимулира синтеза и секрецията на тиреотропен хормон, ТТХ, от предния хипофизен дял. Тиреотропният хормон се свързва със специфични рецептори върху клетъчната мембрана на тиреоцитите и стимулира аденилциклазата, а оттам - основно секрецията на хормоните, т. е. разграждането на колоида. Тиреотропният води и до повишено залавяне и органификация на йода. Като цяло тиреотропният хормон стимулира основно секрецията, т. е. разграждането на тиреоглобулина, затова и стимулираните от него фоликули са бедни на колоид.
 
Обратната връзка се осъществява посредством нивата на Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин). Понижаването на серумните им нива води до засилена секреция на тиреотропния хормон, а повишаването им - до подтискането й.
 

Как действат  щитовидните хормони?

Щитовидните хормони имат модулиращ ефект върху цялостната обмяна на веществата. Те водят до засилена кислородна консумация и топлообразуване и респективно - до повишаване на основната обмяна. На клетъчно ниво основните места на действия на щитовидните хормони са клетъчната мембрана, митохондриите, рибозомите и клетъчните ядра. На клетъчно ниво решаващо е действието на Т3.
 

Метаболитните действия на щитовидните хормони включват:

  • По отношение на въглехидратната обмяна - повишена резорбция на глюкоза и гликогеносинтеза.
  • По отношение на мастната обмяна - засилена липолиза (разграждане на мазнините) като възникващите при това свободни мастни киселини не водят до кетонемия (кетотела в кръвта), а се разграждат окислително. Ето защо стойностите на серумния холестерол са понижени при тиреотоксикоза и повишени - при хипотиреоидизъм (ниски нива на щитовидните хормони).
  • По отношение на белтъчната обмяна - засилено разграждане на белтъците.
  • По отношение на минералната обмяна - повишена калциево-фосфорна обмяна. Засилената костна обмяна при тиреотоксикоза може да се докаже по повишените нива на серумната алкална фосфатаза.
 
Клиничната изява на заболяванията на щитовидната жлеза се предопределя от въздействията на щитовидните хормони върху различните органи и системи. Така например те сенсибилизират рецепторите към действието на катехоламините. При тиреотоксикоза това води до тахикардии и ритъмни нарушения, хиперхидроза (обилно потене), мидриаза (разширени зеници), тремор и повишена чревна перисталтика с последващи диарии.
NEWS_MORE_BOX
 
  • Повишената основна обмяна пък води до потливост и чувство за горещина, както и до повишаване на телесната температура и загуба на телесно тегло.
  • Обратно, при хипотиреоидизъм се появяват брадикардия, суха кожа, отслабване до загуба на рефлексите, запек, зиморничавост, понижена телесна температура и наддаване на тегло.
  • Нарушената гонадна функция при заболяванията на щитовидната жлеза при жените се изявява с промени в менструалния цикъл, а и при двата пола с е понижава либидото и потенцията, а оттам - и фертилитета.
  • При хронично протичащи разстройства на щитовидната функция се засяга гладката и напречно-набраздена мускулатура. При тиреотоксикоза сърцето се дилатира, при хипотиреоидизъм пък се развива псевдохипертрофия на миокарда на основата на интерстициален оток. При тиреотоксикоза раменната и тазовата мускулатура атрофират, а при хипотиреоидизъм е налице псевдохипертрофия.