Теглото на възрастния човек е сравнително постоянно и дълго време може да не се променя, въпреки разнообразното ежедневие и хранителен режим. За да има баланс между прием и разход на енергия, в нашето тяло съществуват множество механизми, които контролират апетитa и основната ни обмяна. Смущения в тази фина регулация водят до напълняване. Затлъстяването, всъщност, представлява повишен енергиен запас под формата на мазнини, който се получава при калориен прием, надвишаващ калорийния разход.

 

Централна роля в регулацията на апетита играе хипоталамуса. Този регион в мозъка получава сигнали от стомашно-чревния тракт за количеството и вида на приетата храна, както и за общото съдържание на мазнини в организма, като съответно оказва влияние върху усещането ни за ситост. Основна роля на тази контролна система е да ни предпази от гладуване, а не от напълняване.


 

Информацията до хипоталамуса достига с помощта на няколко хормона на апетита. Сред най-важните е откритият през 1994 г. лептин. Той се отделя от мастната тъкан и е основен регулатор на енергийните запази в организма. Високите концентрации на лептин в кръвта показват на мозъка, че има достатъчно складирана енергия, вследствие на което намалява апетита и се увеличава основната обмяна. И обратното - при гладуване количеството мазнини и лептинът спадат, което ни кара да ядем повече и да горим по-малко калории. Ролята на лептина се разбира най-добре, когато се разглеждат редките случаи на хора с вроден дефицит на този хормон. Въпреки, че страдат от екстремно затлъстяване още от ранна детска възраст, тези пациенти показват признаци на постоянен глад с чест прием на голямо количество храна.

 

Според приема и качеството на приетата храна, от стомаха също се отделят редица хормони. Най-важен от тях е грелинът. Той дава сигнал на мозъка да чувстваме глад и повишава апетита ни. Установено е, че при недостиг на сън, както и прием на храни, богати на мазнини, нивата му са значително повишени.

 

Тук не бива да се пропуска и глюкагоно-подобния пептид 1 (GLP-1), на който се основава едно от най-успешните лечения на захарен диабет тип 2 и затлъстяване (т.нар. инкретин базирана терапия). Той се отделя от червата при досега на стената им с хранителни вещества. Ролята му е да забавя изпразването на стомаха, което намалява приема на храна, и да стимулира секрецията на инсулин от панкреаса.

 

Счита се, че един от основните механизми на напълняването е лептиновата резистентност.


При хората със затлъстяване се установяват повишени нива на хормона лептин в кръвта, но въпреки това, техният апетит не е намален. Установява се, че е нарушено предаването на сигнала му до хипоталамуса. Въпреки, че има достатъчно количество лептин в кръвта, мозъкът просто не го вижда и той си мисли, че организмът гладува, въпреки че има предостатъчно складирана енергия. Това променя биологията и поведението на човека, с цел да се натрупа телесна мазнина, която да се използва за „черни дни“.

 

В този механизъм вероятно се крие и причината за т.нар. йо-йо ефект след диета. В отговор на намаляващата мастна тъкан, лептинът спада, което предизвиква чувство на глад, намалено желание за спортуване и по-малък енергоразход. С други думи мозъкът прави всичко възможно да възстанови загубените енергийни депа.

 

Основните причини за лептиновата резистентност включват:

  • Хронично възпаление – от натрупаната мастната тъкан в областта на корема се отделят множество фактори на възпалението;
  • Свободни мастни киселини – те пречат на транспорта на лептина до мозъка. Инсулиновата резистентност е състояние, за което е характерно високата концентрация на СМК;
  • Продължителната висока концентрация на лептин предизвиква намалена чувствителност на рецепторите към него.

 

С други думи затлъстяването и инсулиновата резистентност пораждат лептинова резистентност. Веднъж стигне ли се дотам, отслабването става много труден процес. Какви мерки може да предприемете?

  • Хранете се по-малко, особено нощем, и избягвайте преяждането. Давайте си поне 12 часа почивка без прием на храна;
  • Яжте по-малко рафинирани захари и фруктоза, и наблегнете на качествените въглехидрати и фибрите, които се съдържат в зеленчуците;
  • Увеличете протеините и намалете богатите на мазнини храни;
  • Спете повече;
  •     • Спортувайте – физическата активност подобрява инсулиновата и лептиновата резистентност, и потиска хроничното възпаление;
  •     • Давайте си време за почивка – постоянният стрес повишава нивата на кортизола, който влошава лептиновата резистентност.