В спешните отделения пациентите с остра кръвозагуба или симптоматично проявена анемия изключително често налагат кръвопреливане. Въпреки, че изпълнена както трябва, процедурата по кръвопреливане (хемотрансфузията) е безопасна, тя все пак крие някои рискове. Всеки лекар, практикуващ спешна медицина, както и анестезиология и реанимация, трябва да познава добре нежеланите реакции при кръвопреливане и да може да реагира своевременно за овладяването им.

Тези нежелани реакции се делят на: хемолитични трансфузионни реакции, нехемолитични фебрилни реакции и анафилактични реакции.

 


Хемолитичните реакции се предизвикват от реакция на антитела в плазмата на реципиента срещу антигени в донорските еритроцити от преливаната кръв. Това води до бърза вътресъдова хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки с участие на системата на комплемента). Най-честата причина е грешно определена кръвна група на реципиента (несъвместимост по ABO системата). Това води до хемоглобинемия, хемоглобинурия, дисеминирана вътресъдова коагулация (ДИК), бъбречна недостатъчност и сърдечен колапс.

 

Антителата на реципиента срещy Rh (резус фактора) антигени и ABO антигени на донора водят до извънсъдова (екстраваскуларна) хемолиза. Тези антитела се образуват в резултат на предишни бременности, трансплантации и кръвопреливания. Титърът не е достатъчен да се определят лабораторно, но антитела се продуцират при повторна среща с антигена (повторно кръвопреливане и т.н.). В този вид реакции системата на комплемента не участва, затова и хемолизата не се случва вътре в кръвоносните съдове. Извън тях еритроцитите биват унищожени от макрофаги, произлизащи от слезката.

 

Нехемолитичните фебрилни реакции се предизвикват от образуването на цитокини при пакетирането и съхраняването на донорската кръв. Те рядко водят до дихателен дистрес и хипотензия.

 

Анафилактичните реакции най-често се срещат при пациенти с вроден дефицит на имуноглобулин А (IgA). Някои от тези пациенти имат антитела срещу имуноглобулин А и това води до анафилактични реакции при среща с този антиген. Протеините в плазмата на донора могат да предизвикат леки алергични реакции- при преливане на кръв, прясно замразена плазма и тромбоцитен концентрат.

 

Нежелано събитие при кръвопреливане е заразяването на пациента с инфекциозни болести, които могат да се предадат по кръвен път- такива са хепатит В, хепатит С и вируса на HIV.

 

Други усложнения са - реакция на присадката срещу приемателя, остра увреда на белия дроб, свързана с хемотрансфузия. Острата белодробна увреда се дължи на реакция между левкоцитите на реципиента и антилевкоцитни антитела в плазмата на донора, като тази реакция води до активиране на системата на комплемента и повишаване на пропускливостта в съдовете на белия дроб.

 

Заслужава си да се обърне внимание на реакциите при масивни хемотрансфузии. За масивна хемотрансфузия се приема заместването на половината от обема циркулираща кръв на реципиента в рамките на 24 часа или заместването с 10 единици кръв в рамките на няколко часа.

 

Основните усложнения при масивното кръвопреливане са:

 

  1. Коагулопатия - поради ефект на разреждане върху кръвосъсирващите фактори на хоста и поради липса на такива в еритроцитен концентрат;
  2. Хипотермия;
  3. Хиперкалиемия- поради лиза на донорските еритроцити;
  4. Алкалоза и хипокалиемия при преливане на големи количества еритроцити, обработени с цитрат;
  5. Хипокалциемия в резултат на цитратна токсичност при пациенти със сърдечна недостатъчност и чернодробна недостатъчност;
  6. Хиперволемия.

 

От всички реакции най-често срещаните са фебрилните и леките алергични - около 3-4 % от всички реакции. Хемолитични реакции се случват при 1 на 40 хиляди пациента, анафилактичните са 1 на 20 хиляди. Заразяването с хепатит B се случва при 1 на 50 хиляди, заразяването с хепатит С е по-често - 1 на 4 хиляди, а това с HIV вирус- с честота 1 на 150 хиляди.

 

Най-редките нежелани реакции при хемотрансфузия са тези на присадката срещу приемателя (но и свързани с най-висока смъртност) и тези, свързани с белодробно увреждане.