Ставите са най-подвижната част на човешкия скелет. Благодарение на тях се извършва движението на костите една спрямо друга.


Повърхността на костите, свързващи се със става, са покрити с хрущял, който е гладка, твърда, но в същото време и еластична тъкан. Костите, обхванати в ставна капсула са свързани помежду си чрез здрави съединително-тъканни връзки.


Наличието на възпалителен процес в ставата може да е сигнал за развитието на артрит.


При артрит освен ставата може да бъде засегната синовиалната мембрана, хрущяла на ставата, нейната капсула и други.


В зависимост от произхода, причинителите и мястото на възпалителния процес се различават над 100 различни форми на артрит.


Една от формите на артрита е т.нар. „синдром на Райтер” или познат още като реактивен артрит. В англоезичната медицинска литература названието „синдром на Райтер” вече не се използва. Въпреки че в България названието е популярно, с течение на времето то ще отпадне.

 

Симптоми
Реактивният артрит е хронично заболяване и се характеризира с три типични симптома:

  • възпаление на ставите,
  • възпаление на очите,
  • възпаление на пикочната, половата и храносмилателната система.




Приема се, че тази форма на артрита се дължи на автоимунна атака срещу инфекциозни агенти, най-често бактерии и хламидии. При контакт с някои бактерии, причиняващи инфекции на пикочо-половата система и червата, имунната система реагира хиперактивно, а това може да доведе до спонтанно възпаление на ставите и очите. Възпалителната реакция протича в очната и ставната тъкан обикновено от една до три седмици след пика на пикочо-половата или чревната инфекция.


Тъй като реактивният артрит може да предизвика възпаление не само на ставите, но и на очите, лигавицата на устната кухина, кожата, сърцето, бъбреците и белодробната тъкан, заболяването се приема за системно ревматично заболяване.


Предполага се, че реактивният артрит се предизвиква от комбинацията на генетично обусловено предразположение на имунната система и определени инфекциозни агенти. Въпреки това точната причина за възникване на заболяването остава неизяснена.


За генетичната предразположеност на заболяването говори фактът, че реактивният артрит често се среща при няколко члена на едно семейство, както и че при голям процент от пациентите е установен ген НLA B27, контролиращ имунната система.


Приема се, че при хора с генетична предразположеност към реактивен артрит, заболяването се отключва от контакта с определен тип инфекциозен агент. Сред най-честите причинители са хламидия и салмонела.


Реактивният артрит може да засегне хора от всяка възраст, но пациентите са най-често между 30 и 50 години.


Формата на реактивния артрит, развиваща се след пикочо- полова инфекция, е по-честа при мъжете, докато тази след чревно заболяване е с еднаква честота и при двата пола.


Втора част на материала