Първа част на материала

 

Симптомите на реактивния артрит са изключително разнообразни и могат да произлизат, както от засегнатите стави и околоставни тъкани, така и от други органи.  


При реактивен артрит най-често са засегнати коленете, глезените, китките и малките стави на ходилото. Обикновено ставите са асиметрично възпалени. Пациентите най-често се оплакват от болка, скованост, подуване и рядко от зачервяване.


Реактивният артрит може да засегне и гръбначния стълб, предизвиквайки скованост, болка и ограничение на движенията, както и хрущяла около гръдната кост (състоянието се нарича костохондрит).


Освен ставите, възпалението при реактивен артрит може да засегне и други органи. В ранния период на заболяването може да се наблюдава конюнктивит или ирит (възпаление на ириса).


Заболяването често протича и с възпаление на пикочните пътища като най-често засегната е уретрата. В по-редки случаи възпалението може да достигне до пикочния мехур и дори до простатата.


Често при реактивен артрит се наблюдава и възпаление на дебелото черво, изразяващо се с диария и кръв в изпражненията. Макар и много рядко при заболяването се наблюдават и проблем и със сърдечния мускул.


Препоръчително е при подуване, зачервяване и болка в няколко стави в комбинация с конюнктивит или след прекарана пикочо-полова инфекция да се потърси специалист-ревматолог.


Освен стандартния преглед и анамнезата на пациента, за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата трябва да се назначат и лабораторни изследвания.

 


Важно е да се отбележи, че не съществува едно лабораторно изследване, което със сигурност да докаже наличието на реактивен артрит.


Най-често се правят изследвания на кръв и урина, имунологични изследвания (определят наличието в кръвта на генетичен маркер НLA B27) и микробиологични изследвания.


Чрез рентгенографски изследвания се установяват типичните изменения, настъпващи при възпалителни процеси на ставите и околоставните тъкани.


По-рядко се налага артроцентеза, при която от кухината на възпалената става се изтегля малко количество течност.


При поставена диагноза започва лечението на реактивния артрит, което цели, както облекчаване на симптомите, така и преодоляване на пикочо-половата или чревната инфекция, която е основен причинител за реактивното възпаление на ставите. При правилно и навременно лечение прогнозата за пациентите е много добра и се постига пълно възстановяване на функцията на засегнатите стави.


Окончателното излекуване на реактивния артрит не винаги е възможно и заболяването може да рецидивира при повторно възпаление на пикочо-половата или чревна система.


В редки случаи реактивният артрит може да хронифицира и да предизвика трайно възпаление на ставите и очите, което трудно се подава на лечение.