Медицинският термин, който се използва в практиката като синоним на разширени вени е варици или варикозни вени. Заболяването е социално значимо, поради засягане на милиони хора в световен мащаб. Според статистиката в европейските държави с леко изразени прояви заболяването се среща при около 25-30%, а с тежки – до 15% от населението.


По-често се засяга женският пол и то в по-ранна възраст, а с напредване на годините честотата на заболяването при мъжете се повишава, като тежестта на последващи усложнения при тях също е по-голяма.
Разширените вени засягат основно долните крайници - най-вече вътрешната страна на коленете, бедрата, глезените и прасците.


Ранните симптоми са тежест, може да има болка, сърбеж, оток (който е по-изразен или се появява през втората половина на деня). Появата на варикозити са първият алармиращ сигнал като белег на лошото кръвоснабдяване. Те представляват видими под кожата разширени микросъдове, образуващи червени, виолетови или синкави мрежи.



При началните и по-леко изразени форми на заболяването се прилага основно консервативна терапия.


За подсилване на съдовите стени и намаляване отока и напрежението в краката могат да се прилагат различни кремове и унгвенти, съдържащи жълт кантарион, мента, цветове от див кестен, пъпки от бреза и други. Прилагането под формата на компреси с извлек от изброените билки също е добра алтернатива.


Продукти с активна съставка диосмин (от групата на микронизираните флавоноидите) потискат натрупването на възпалителни медиатори, като същевременно оказват венотоничен, капиляротоничен и намаляващ отоците ефект. Хепаринът, хепариноидът се прилагат и за външно лечение на заболявания на повърхностните вени. Имат облекчаващ ефект по отношение на болката, тежестта и наличието на отоци.


Троксерутинът има отношение към укрепването на съдовите стени, повишаване на тонуса и намаляване на съдовата пропускливост. По този начин активната съставка има отношение към подобряване трофиката на тъканите. Важно е лекарствените форми, които го съдържат да не се прилагат върху лигавици и открити рани или екземи.


От неконсервативните методи през последните десетилетия навлизат все по-нови и миниинвазивни методи, които се налагат и като златен стандарт.


NEWS_MORE_BOX


Механо-химичната аблация се извършва чрез катетър, който се вкарва в проблемния съд и се въздейства по сходен на лазерната аблация начин, но без използването на топлина, поради което не се налага поставянето на упойка. Подходящ е и за по-големи съдове.


Лазерната аблация представлява фокусиране на лазерна енергия, с която се работи от вътрешната стена на венозните съдове и постепенно стената се разрушава. Използва се местна упойка, а продължителността е около час. След процедурата не се налага болничен престой.


Склеротерапията с пяна има отличен ефект при третиране на малките повърхностни вени, но за по-дълбоките тя се оказва неефективна. Процедурата представлява инжектиране на специален разтвор, който „циментира“ стените на увредените вени. По този начин те се изключват от кръвообращението, а потокът се насочва към по-здрави съдове.


Към инвазивните процедури се причисляват микрофлебектомията (отстраняване на подкожните вени с малки разрези) и класическото хирургично лечение, което вече е заменено от по-съвременните методи и се използва все по-рядко.


Освен терапията се препоръчват ежедневни упражнения – изкачване на стълби, ходене, плуване, колоездене и други. Освен това избягване на продължителното стоене прав, с кръстосани крака. Носенето на компресивни чорапи също има своето значение – те са част от консервативното лечение. Значение има поддържането на нормално тегло, избягване излагането на високи температури, избягване на обувки с тънки подметки, носене на свободни дрехи, масажи и други.