Разширените вени имат различен външен образ в зависимост от тяхната степен на изява. Този образ варира от лек козметичен дефект през топлите летни дни до тежки кожни рани.

 

Заболяването е известно като варикоза и се дължи на венозна недостатъчност. Точните причини за нейното развитие не са напълно известни, но значим е дялът на наследствеността. Фактори като затлъстяване, застоял начин на живот, травми в областта на подбердиците и други също биха могли да допринесат за развитието на венозната недостатъчност. Известно е, че женският пол и съпътстващите хормонални промени през различните периоди в живота оказват значимо влияние върху появата и хода на болестта у предразположените.



Широката разпространеност на заболяването, откриващо се у между 20 и 30% от възрастното население на Европа, както и потенциалната му възможност да нарушава работоспособността и да влошава качеството на живот, превръщат варикозата в социално значима болест. Съвременните методи за диагностика и лечение позволяват тя да бъде откривана на време, както и да бъде лекувана с постигане на пълно или частично оздравяване в зависимост от стадия.


Класификацията на варикозната болест се дели според няколко признака на анатомична, патофизиологична, етиологична и клинична. Всички те и точното им определяне са от значение за лекуващия лекар. За пациентите най-важна и очевидна е клиничната класификация, при която от образа на крака (с просто око) може да се придобие представа до къде е стигнала прогресията на болестта. Тя отразява още и симптомите, които от козметичен и дразнещ дефект със задълбочаването на болестта се превръщат в болезнена и ограничаваща преграда пред обичайните ежедневни дейности.


Ето я и класификацията, която описва тази прогресия:

 

  • 0 – субективни симптоми без белези на венозно заболяване;
  • 1 – телеангиектазии, ретикуларни вени;
  • 2 – разширени вени;
  • 3 – оток;
  • 4 – кожни промени, следствие на варикозата – пигментация, екзема, липодерматосклероза;
  • 5 – кожни промени и излекувана язва;
  • 6 – кожни промени и активна язва


Не съществуват резки граници между отделните класове и обикновено те прогресират с времето към по-тежката степен.


През началните класове 0 и 1 пациентите споделят само субективни оплаквания – чувство за дискомфорт, тежест, леки отоци около и над глезените и лесна уморяемост на краката. Възможно е да се наблюдават единични разширени вени като паяжина със синкав цвят и това е моментът, когато пациентите се обръщат към лекаря, най-често алармирани от козметичния дефект.


Описаните оплаквания обикновено се появяват след продължително стоене в изправена позиция в края на деня. Те са бързопреходни и обикновено бързо преминават след кратка почивка в хоризонтално положение, което улеснява оттичането на кръвта и разсейването на отоците. Тези оплаквания са по-изразени през топлото време и по време на менструация.


Самите видимо разширени вени обикновено не се надигат над нивото на кожата и са меки и неболезнени при допир.


При класовете след 3-ти стадий оплакванията стават все по-проявени, задържат се за повече време и по-трудно преминават след почивка. Към тях се добавят и новопоявила се тъпа болка и парене в областта на засегнатите вени. Нощем са възможни болезнени крампи. След претоварване на краката отоците се превръщат в почти задължителен симптом и е нужна цяла нощ почивка за отшумяването им.


Разширените вени започват да проминират над нивото на кожата, да се удължават и нагъват (като змийче) с поява на характерни възли. Те все още са меки и неболезнени при допир, а кожата около тях е по-топла поради венозния застой.


С прогреса на заболяването трайното забавяне на кръвния ток уврежда венозната стена, което предразполага към тромбофлебити (възпаление на вената).


С навлизане в 4-ти клас пациентите вече имат постоянни тъпи болки и тежест в засегнатия крак и им е невъзможно да стоят продължително време изправени – работоспособността им вече е ограничена. Влошеното хранене на кожата дава характерен вид с кафеникава пигментация и уплътняване в областта над глезена от вътрешната страна на подбедрицата, както и на места – бяла атрофия.


Крайна фаза в увредата на кожата е екзематозната ѝ мацерация (размекване) и формиране на болезнени язви.


Всяка една от фазите е показателна за консултация с лекар, но появата на язви трябва задължително да насочи пациента към лекарския кабинет, тъй като нуждите на тяхното лечение са по-специфични от обичайните наранявания.