Лесна умора с болки и тежест в краката, накуцване и невъзможност за дълго ходене пеш – добре познати оплаквания за част от населението. Част от тези, които са потърсили лекарска помощ, рано или късно стигат до диагнозата периферна артериална недостатъчност на долните крайници, клаудикацио интермитенс. Това не е от животозастрашаващите, налагащи спешна интервенция, заболявания, но е от тези, които силно и прогресивно влошават качеството на живота, разкриват наличие и на други сърдечносъдови рискови фактори и в крайна сметка малко или много допринасят за скъсяването му.


Подозират ли обаче пациентите, че разполагат с възможност за достъпен и безплатен помощник в борбата с болестта? Това е именно ходенето пеш, това което иначе най-много ги затруднява.

Да, просто разходка!


Периферната артериална недостатъчност на долните крайници довежда до симптоми, които ограничават пациента, правят ходенето болезнено и неприятно и с времето степента му на инвалидизация прогресивно се увеличава. Ако стадият на заболяването е напреднал, може да се наложи прием на медикаментозна терапия. Напреднал стадий или не, парадоксално за пациентите, ходенето пеша е упражнението, което силно може да повлияе симптомите, да забави прогресията на заболяването и да подобри живота им.


Редовните упражнения могат да донесат забележителни резултати (виж първа част на статията) – увеличаване времето на ходене с 50 до 200%, времето на ходене без поява на болка и максималното разстояние на ходене със 100%.


Осезаеми резултати от упражнеинята се появяат след няколко седмици редовни сеанси, значими такива – след 3 до 6 месеца. Важно е също така веднъж след поява на значимо подобрение, упражненията да продължават, защото иначе напредъкът се губи. Тоест тук ключовата дума за пациента е постоянство.

А в какво се състоят тези упаржнения?

Чисто и просто ходене пеша. Препоръчва се в началото пациентът да ходи поне 3 пъти седмично по 30 минути. Трябва да започне с умерена скорост, такава която вероятно би събудила симптомите му с лек дискомфорт след 3-5 минути. Когато симптоматиката стане умерена, е време за почивка – обикновено няколко минути са достатъчни за възстанояване и продължаване на разходката. И така този цикъл на ходене и почивка продължава поне 30 минути. При настъпване на подобрение, продължителността и честотата на разходките може да се увеличат, до колкото е комфортно за пациента.

По кои механизми ходенето подобрява състоянието при облитерираща артериопатия на долните крайници?

Науката остава все по-малко на „чудесата“ с все повечето си обяснения; е това, че нещо е обяснено, не пречи да е чудо – зависи от гледната точка. Ето и основните начини, по които ходенето спасява тези пациенти:

  • Стимулиране на ангиогенезата

Неоангиогенезата – изграждане на нови малки кръвоносни съдове. Стимулацията при ходене повишава нуждите от кръвоснабдяване, на което организмът отговаря с формирането на нови съдове, създавайки по този начин колатерали и разширявайки кръвноносната мрежа. На молекулно ниво това разрастване се опосредства от повишени нива на фактори, стимулиращи ангиогенезата – рибонуклеинова киселина, васкуларен ендотелен растежен фактор (VEGF), каткто и на неговия рецептор

  • Подобрение на мускулния метаболизъм

Особеността на заболяването поставя долните крайници в състояние на хронична исхемия (недостатъчно кръвоснабдяване), която допринася за акумулирането там на токсични субстанции като лактат и  деривати на кислородния метаболизъм. При редовни упражнения е описано намаляване на концентрацията на тези вещества в мускулната тъкан*.

  • Подобрение на хемореологията

Наблюденията върху това са относително стари и нови такива изслевания биха били добре дошли. Ернст и Матре** са описали, че при редовни упражнения се подобрява вискозитетът на кръвта и плазмата, както и възможността за филтрация на червените кръвни телца; последното предполага улеснено освобождаване на кислород в тъканите и съответно подобрение на издържливостта при ходене.

  • Подобрение на фибринолизата

Атеросклеротичната болест се асоциира с отклонения от нормалните нива на фибринолиза; изследователи*** са констатирали, че редовните разходки допринасят за понижаване нивата на фактора в кръвта, който потиска фибринолизата и така спомагат за по-малка вероятност от формиране на тромби.

  • Подобрение на ендотелната функция

Нарушенията в нея са част от причините за възникавнето на артеросклерозата и за това ендотелът представлява особен интерес за учените. Множество проучвания вече са довели до откритието, че механизмите на редовните упражнения имат благоприятен ефект в това отношение.

  • Противовъзпалителен ефект

При пациентите с атеросклероза някои изследвания показват средно по-високи нива на С-реактивен протеин и амилоид А, в сравнение с останалата част от популацията; наблюденията показват, че при редовно движение стойностите на тези показатели се понижават.


Източници:
Exercise therapy for intermittent claudication in peripheral artery disease, e-Journal of Cardiology Practice, Vol. 13, N° 34 - 27 Oct 2015
*Hiatt WR, Wolfel EE, Regensteiner JG, et al. Skeletal muscle carnitine metabolism in patients with unilateral peripheral arterial disease. J Appl Physiol 1992
**Ernst EE, Matrai A. Intermittent claudication, exercise, and blood rheology. Circulation 1987
***Killewich LA, Macko RF, Montgomery PS, et al. Exercise training enhances endogenous fibrinolysis in peripheral arterial disease. J Vasc Surg 2004