Повечето сърдечносъдови заболявания са прогресивни и техните ранни признаци остават незабелязани от пациентите или смятат, че не е нещо, на което трябва да обръщат внимание.

 

Сред най-честите ранни симптоми на коронарната сърдечна болест са: дискомфорт и болка в гръдната област (ангина) – при около 60% от пациентите и задух – при около 20% от пациентите, а 11% имат и двата симптома.


 

Исхемичната болест на сърцето е прогресивно патологично състояние, при което атероматозни плаки блокират главни коронарни съдове и предизвикват хипоксия на миокарда. Хипоксията първоначално се появява само при силно стресови ситуации – физически и емоционални, при хранене или излагане на студено, при които кислородните нужди на миокарда не могат да бъдат компенсирани, но с течение на времето атеросклерозата прогресира, докато оплакванията не се появят дори в покой. Особено рискови групи са жените в периклимактеричния период и мъжете между петата и шеста декада; тютюно- и алкохол-потребители, както и при наличие на фамилна история.

 

1. Дискомфорт в гръдната област

Обикновено, дълго време преди да се стигне до лекарска помощ пациентите се оплакват от дискомфорт в гръдната срединна или лява област, който с течение на времето прогресира до неконцентрична болка върху широка площ (ангина пекторис) – пациентите посочват не конкретно място, а с цяла длан областта на болката. В доста случаи обаче болката не е в гръдната област, а в шията, челюстта, лявата ръка, гърба или епигастриума.

 

Първоначално тя се тригерира от силнен емоционален стрес или тежки физически усилия, които са далеч над нормалните. С течение на времето обаче болката се появява при все по-леки физически усилия. Обикновено пациентите й обръщат внимание едва, когато тя започне да се появява при извършването на банални битови дейности, с които досега не са срещали затруднения. Често първоначалният дискомфорт пациентите смятат за диспепсия, когато той е локализиран в епигастриума.Този тип оплакване обикновено е по-типичен за женския пол.

 

2. Диспнеа

Задухът се появява тогава, когато кислородните нужди на тялото не отговарят на възможностите на сърцето за изпомпване на достатъчно кръв (хипоксия).

 

Първоначално той също се появява при тежки физически усилия и остава незабележим за пациентите, като постепенно прогресира и започва да се появява при извършването на битови дейности.

 

3. Ритъмни нарушения

Поради нарушения кислороден баланс, често се наблюдават ритъмни нарушения, които пациентите усещат като палпитации. Най-честите сред тях са рефлекторна тахикардия (сърцебиене), екстрасистолия, която пациентите описват като „прескачане на сърцето”, „галоп” и др.

 

4. Повишено артериално налягане

Връзката между атеросклерозата и повишеното артериално налягане е обратна – повишените стойности на артериално налягане водят до абразия на повърхностния ендотелен слой, което създава условия за атерогенеза. Затова е важно ранното третиране на хипертензията.

5. Лесна уморяемост

Уморяемостта, замайването, дори в по-тежки случаи синкоп при дейности, които преди не са Ви затруднявали, са характерни за коронарната болест.

 

6. Оточност

Отоците обикновено се появяват в по-късна фаза, при която има увеждане на миокарда и десностранна сърдечна недостатъчност. В повечето случаи пациентите съобщават, че сутрин отоците липсват, но в края на деня крайниците са силно оточни, а на сутринта липсват отново. Често обаче не детектират отоците, а съобщават за напълняване или „подпухване”.

 

7. Хъркане

Силното хъркане, честото събуждане, умора след сън или събуждане със силна уплаха са характерни за сънната апнеа. Оставена без лечение във времето тя води до сърдечна недостатъчност и увреждане на миокарда, поради нарушения в снабдяването с кислород.

8. Ксантоми и ксантелазми

Ксантомите и ксантелазмите са холестеролови, неболезнени формации съответно по тялото и клепачите и са един от първите симптоми при хиперхолестеролемия, която предшества исхемичната болест на сърцето. Те се появяват най-често в областта на големите сухожилия, мускули, фалангите на пръстите и клепачите. 

 

Диагнозата се поставя чрез електрокардиография, ехокардиография, липиден профил, коронарография, сърдечна аускултация.

 

Лечението се провежда със статини, антикоагуланти и/или чрез поставянето на стент. Необходима е и промяна в начина на живот – повишаване физическата активност, избягване на емоционален стрес, намаляване приема на мазнини, отказ от тютюнопушене и алкохол.

 

В заключение, исхемичната сърдечна болест обикновено има ранно начало и прогресиращ ход, като началните симптоми често остават незабележими от пациентите, докато болестта не прогресира до състояние, затрудняващо всекидневните потребности на пациента. Ето защо са важни профилактичните ежегодни изследвания – ЕКГ, липиден профил, аускултация.