Пациентите с трансплантиран черен дроб са с покачваща се бройка в България, въпреки че през 2020 г. са извършени само 7 такива трансплантации на фона на 14 през предходната година. Животът на пациентите до момента на трансплантацията е ежедневна битка, но тя не се прекратява с излизане от операционната зала. Болестността и смъртността рано след трансплантацията се дължат на хирургични и инфекциозни усложнения, в по-малката си част и на отхвърляне на транспланта. Късните усложнения са свързани със сърдечносъдови, метаболитни и бъбречни отклонения, както и появата на злокачествени заболявания като за възникването им значение има и имуносупресивната терапия, която обаче е задължителна.

Ранни усложнения

Те се появяват най-често първите няколко седмици до един месец след трансплантацията и се дължат предимно на хирургични и инфекциозни усложнения, както и на остро отхвърляне на органа. Хирургичните такива най-често представляват тромбоза на чернодробната артерия, стеноза на създадени анастомози (свързвания на кръвоносни и жлъчни съдове).



Отхвърлянето на органа в много от случаите се дължи на недостатъчна имуносупресия, и макар че може да се появи във всеки един момент след трансплантацията, най-често се случва през първите 6 месеца след операцията. При поява на отклонение в чернодробните показатели (от кръвни изследвания) на първо място трябва да се изключат механични усложнения (жлъчни или съдови).

Имунологични аспекти на отхвърлянето на органа

За начало какво означава съвместимост между донор и реципиент? Това, че сме хора, не значи че имаме еднакъв генетичен материал, всъщност ние много се различаваме и идентични са единствено еднояйчните близнаци. Очевидно е, че когато се търсят органи за даряване не можем да се надяваме на наистина пълна съвместимост, освен в такива редки случаи като тези с близнаците.


Дългогодишните изследвания, напредъкът не медицинат и в частност на Имунологията са извели няколко критерия, по които се търси определено ниво на съвместимост, за да се допусне трансплантацията на даден орган, да се определи при какъв риск се прави и за съжаление – да се отчете и отхвърлянето на органа от имунната система на реципиента, ако това настъпи.


Тук ще споменем само няколко общи думи, защото зад органната трансплантация се крие сериозно количество наука. Съвсем общо, преди трансплантация задължително се сравняват кръвните групи по AB0 системата, прави се HLA типизиране и почти винаги – крос-мач реакция.


Кръвногруповата съвместимост е задължителна при бъбречна трансплантация, например, но за чернодробната може да се допусне и да няма такава.


HLA типизирането се основава на характерни антигени – маркери, разположени по повърхността на клетките, които се разпознават от имунната система – те са клас I и клас II на главния комплекс за тъканна съвместимост. Докато клетките на бъбрека експресират голямо количество от тези антигени (има много от тях по повърхността им), то при тези на черния дроб са значими по-малко.


Крос-мач реакцията е изследване, при което в реципиента се търси дали има антитела специфично срещу антигените от HLA на неговия донор. Положителният крос-мач тест, т.е. наличието на тези антитела, е абсолютно противопоказание при бъбречната трансплантация, докато при чернодробната не се взима под толкова голямо внимание.


Преди трансплантация пациентите се изследват още за антифосфолипидни анитела, които са предпоставка за възникване на тромбози в малките съдове и от там – ранна загуба на присадения орган. При пациентите с такива антитела се взимат мерки с профилактика (антикоагулационни леакрства).


Честотата на отхвърляне на присадката е сравнтелно по-рядка при чернодробната трансплатнация в сравнение с бъбречната. Това се дължи от една страна на описаната по-слаба експресия на молекулите на главния комплекс на тъканната съвместимост. Епителните клетки, постилащи вътрешността на жлъчните каналчета и съдовите структури в черния дроб експресират антигени клас II и при епизоди на отхвърляне там се намират струпвания от имунни клетки. При тежко отхвърляне е налице тромбоза на кръвоносните съдове и множествени инфаркти в черния дроб (поради тромбозирането до клетките не достига кръв и те загиват – инфаркт).


При сериозни подозрения за органно отхвърляне поставянето на диагнозата и определяне на тежестта изискват хистологична верификация – т.е. взимане на материал от черния дроб с пункционна биопсия и изследването му под микроскоп.


За късните усложнения след трансплантация на черен дроб четете в продължението на статията.
 

Източници:

Клинична имунология - ръководство за студенти и специализанти, издадено под редакцията на проф. д-р Елисавета Наумова, д.м.н. и проф. д-р Искра Алтънкова, д.м.н. , София, 2008