Най-честите доброкачествени тумори на щитовидната жлеза са аденомите (фокикуларен, по-рядко онкоцитарен вариант). Те са отграничени с истинска капсула и не бива да се бъркат с обикновените възли, които хирурзите описват в стари гуши с дегенеративни изменения. Понятието "автономен аденом" е сцинтиграфско и обозначава автономно функциониращ "горещ" възел. Истинският аденом трябва да бъде разграничен диференциално-диагностично от карцинома на щитовидната жлеза. Последният има различни варианти:

  • Карциноми от тиреоцитите - диференцирани: фоликуларен и папиларен - недиференцирани: вретеновидно-клетъчен, полиморфноклетъчен и дребноклетъчен;
  • Карцином от С-клетките (медуларен карцином);
  • Плоскоклетъчен карцином;
  • Саркоми;
  • Други злокачествени тумори;
  • Некласифицируеми злокачествени тумори;
  • Метастази от екстратиреоидни тумори;
  • Аденоми (фоликуларен и онкоцитен вариант);
  • Други доброкачествени тумори.

1. Каква е клиничната картина?

Диференцираните карциноми на щитовидната жлеза се изявяват като изолирани възли. Съмнението за злокачественост възниква при бърз растеж на тумора. Сцинтиграфски карциномите обикновено се изобразяват като "студени" възли. Класическите признаци на карцинома на щитовидната жлеза, изброени по-долу са късни симптоми на силно напреднал малигнен процес:


  • Гуша с груба консистенция, недобре отграничена от околните тъкани, неподвижна при преглъщане;
  • Болки в жлезата, ирадииращи към челюстта или ушите; шийна лимфаденомегалия (неболезнени, твърди, лошо отграничени лимфни възли);
  • Затруднено преглъщане;
  • Затруднен венозен оток от лицето и шията;
  • Стридор - представлява анормално шумно дишане вследствие на нарушен въздушен поток, най-често от туморен процес;
  • Пареза на възвратния нерв (спадане на гласа, дрезгав глас);
  • Синдром на Клод-Бернар-Хорнер.

Тези симптоми са особено типични за бързо растящите недиференцирани дребноклетъчни карциноми.

NEWS_MORE_BOX

2. Как се поставя диагнозата?

Всички сцинтиграфски "студени" възли, както и ехографски изобразяващите се хипоехогенни и смесени възли са съмнителни за малигнен процес и налагат цитологично изясняване (тънкоигленн ааспирационна биопсия). При наличие на най-малко съмнение в доброкачествеността на находката се налага хистологично изследване.

3. Какво е лечението?

При солитарен папиларен микрокарцином (диаметър под 1,5 см) е достатъчна хемитиреоидектомията (премахване на единия дял на жлезата). Във всички останали случаи на диференциран карцином се провежда тотална тиреоидектомия, евентуално с отстраняване на регионалните лимфни възли и последващо радиойодлечение на остатъчната щитовидна тъкан. Преди него се провежда сцинтиграфско изследване на цяло тяло за откриване на налични метастази. При ангажиране на тъкани извън жлезата или метастази в лимфните възли се провежда допълнително и облъчване на засегнатите участъци. Във всички случаи се провежда и лечение с щитовидни хормони, целта на което не е корекцията на хормоналния дефицит, а подтискането на секрецията на тиреотропния хормон (разглеждана като един от факторите, повлияващи на туморния растеж). При наличие на метастази се провежда и цитостатично лечение.

 

Недиференцираният дребноклетъчен карцином има много бърз растеж и обикновено при откриването на болестта е толкова напреднал, че са възможни само палиативни хирургични мерки и лъчелечение. Тези карциноми не натрупват радиойод и радиойодлечението е безпредметно. Много малък успех има цитостатичното лечение.

4. Как протичат туморите на щитовидната жлеза и каква е прогнозата?

Те зависят от вида на тумора и стадия на растеж. При диференцираните карциноми по-благоприятният вариант е папиларният, в сравнение с фоликуларния. 10-годишната преживяемост достига до 70%. При недиференцираните карциноми прогнозата е лоша и повечето пациенти умират в рамките на две години.

 

Важен показател при диспансерния контрол е серумното ниво на тиреоглобулина. Той се отделя от туморните клетки в кръвта. След тоталната тиреоидектомия стойностите му спадат до нулата. Измеримите стойности говорят за наличието на рецидив или метастази. Тогава се налага спиране на супресионното лечение и радиойоддиагностика за откриване на огнищата с последващи палиативни мероприятия (хирургично, радийод- или лъчелечение).

 

Особена форма е медуларният карцином (от парафоликуларните С-клетки). Той се среща и фамилно, а също и в рамките на множествената ендокринна неоплазия тип 2 (съчетан с феохромоцитом и първичен хиперпара-тиреоидизъм). Метод на избор е тоталната тиреоидектомия с отстраняване на шийните лимфни възли, тъй като в тях често се откриват метастази. Лъчелечението има по-малък успех, а радиойодлечението е безпредметно. В рамките на диспансерния контрол се проследяват нивата на серумния калцитонин и на карциноембрионалния антиген (СЕА), който също се експримира от туморните клетки. Определянето на серумните нива на калцитонина служи за ранна диагностика при семейните форми. При тях трябва да се търсят и феохромоцитом или първичен хиперпаратиреоидизъм.