Стадирането при рака на млечната жлеза по време на бременност не се различава от стандартното стадиране на онкозаболявания, където се оценя размера на тумора, разпространението му, ангажирането на лимфните възли и на далечните метастази. Стадирането е важно, за да се определи най-адекватното лечение и ефекта му както върху основното заболяване, така и върху развитието на плода. (За повече информация по темата можеш да прочетеш статията „Рак на млечната жлеза по време на бременност”.)


Поради факта, че този карцином най-често метастазира в костите, черния дроб и белите дробове, трябва да се направят образни изследвания на съответните области. Белите дробове се оценят с рентгенова снимка с предпазен щит на коремната област или с компютърна томография. От своя страна, магнитният резонанс без контраст се предпочита за оценка на състоянието на черния дроб и костите, а също и ехография за черния дроб. Костна сцинтиграфия не се използва заради риска за радиационна експозиция на плода. 


Трябва да се знае, че както онкологичното заболяване, така и бременността може да доведе до анемия и повишаване на алкалната фосфатаза – ензим, който се отделя от костите. Анемията при бременността е резултат от повишаването на циркулиращия обем кръв и „разреждането” на клетъчните кръвни елементи. Алкалната фосфата, от своя страна, се увеличава при рака на млечната жлеза (и не само), когато заболяването метастазира в костите. 



Хирургия върху гърда може безопасно да се извършва по време на всички триместри на бременността, но понякога хирурзите биха изчакали отстраняването на първичното огнище след 12-тата гестационна седмица, защото след това се смята, че рискът за спонтанен аборт намалява. Прилагането на пълна анестезия при мастектомия не се свързва с по-голям риск за жената или плода, отколкото анестезия при каквато и да е било друга операция. Според световните стандарти времето между 16-тата и 20-тата гестационна седмица е предпочитаното време за извършването на хирургична интервенция. 


Друг метод за лечение на карцинома на гърдата е лъчетерапията. Подходящата регионална терапия (лъчелечение и хирургия) би трябвало да се извърши въпреки диагнозата на онкологично заболяване по време на подобно деликатно състояние като бременността. Лъчелечението се прави само след края на бременността. Експозицията на радиационна енергия на фетуса може да доведе до смъртта на плода, малформации, физическа и ментална ретардация. Особено опасна е радиационната енергия е през първия триместър, когато се оформят органите на плода. 

 

NEWS_MORE_BOX


Химиотерапията е последният метод за лечение на онкологични заболявания. Въпреки, че всички химиотерапевтични медикаменти са Категория D с висок риск за плода, съществуват проучвания, които показват, че някои лекарства могат да се прилагат по време на бременност. Отново не се препоръчва системното лекарствено лечение за рак на млечната жлеза през първия триместър по същите причини. Съществува риск от до 20% за развитие на вродени малформации при приложение на химиотерапия през първите 12 седмици. 


Режимът с най-нисък риск за плода е комбинацията от 5-флуороурацил, доксорубицин и циклофосфамид, приложена след първия триместър. Препоръчва се максималният брой курсове по време на бременност да не преминава шест. При възможност прилагането на химиотерапия би трябвало да се задържи до 35-тата седмица от бременността, за да се сведе до минимум риска от неутропения (намален брой неутрофили – клетки на имунната система, борещи се срещу инфекциите). Алтернатива на схемата от 5-флуороурацил, доксорубицин и циклофосфамид е приложението на т.нар. таксан-базирна терапия с медикаменти като паклитаксел или доцетаксел. 


Биологичните агенти като трастузумаб не се препоръчват за лечение на карцинома на гърдата по време на бременност заради риска от развитие на анхидрамнион/олигодрамнион – намаляване обема на околоплодната течност. Същото се отнася за ендокринната терапия с ароматазни инхибитори. При наложително иницииране се съветва да се изчака приключването на бременността. 


Бременни с рак на млечната жлеза трябва да се насочат към акушер-гинеколог, който да следи рисковата бременност. Преди започване на химиотерапия се потвърждава гестационната възраст на плода и неговите морфологични особености – ръст, телесна маса. Следенето на бременността става чрез ехографско изследване, фетален nonstress test и биофизикален профил, а също и амниоцентеза при необходимост. 


Раждането трябва да се съгласува с администрирането на химиотерапевтичните лекарства. Последният курс трябва да е не по-малко от 2 седмици от раждането, за да се минимализира риска от неутропения. След раждането поради факта, че повечето химиотерапевтици се екскретират през кърмата, кърменето не се препоръчва.