Ракът на щитовидната жлеза е най-честото заболяване, което се развива първично и не е последствие от допълнителни увреждащи фактори. В теориите за неговото развитие се описват предполагаеми провокиращи фактори, но е доказано, че може да възникне спорадично и при хора, които не са изложени на най-често описваните рискови фактори. Според статистиките на заболелите от рак на щитовидна жлеза има описани случаи, при които този вид рак се развива след метастази от рак в други органи на човешкия организъм.

Заболяването може да засегне всички възрасти и двата пола в еднакво съотношение. Характерно е, че пациентите развиват по-рядко рак във възрастта под 45 години. Според статистиките 2/3 от заболелите са над 45-годишна възраст, като по-често са от женски пол, поради което се смята, че болестта има връзка с приближаваща или вече настъпила менопауза. Според СЗО ракът на щитовидната жлеза е заболяване, което развива висок процент на леталитет у пациентите, ако остане недиагностициран и не се предприеме лечение.
 

1. Колко вида на рак на щитовидната жлеза има?

Според произхода на туморните клетки ракът на щитовидната жлеза може да бъде от фоликуларен и парафоликуларен. При първия тип се развива папиларен, фоликуларен и смесен карцином, които са представители на диференцирания тип рак. При недеференцирания се развива неспецифичен анапластичен карцином.

От парафоликуларните клетки най-често се развива клетъчно медуларен карцином.
 


2. Кои са най-често описваните провокиращи фактори?

За най-често срещаните провокиращи фактори се описва влиянието на околната среда, рентгеновата и йонизираща радиация. Доказано е, че облъчването на шията и лицето в детска възраст имат връзка с развитието на рак на щитовидната жлеза при подрастващи. Най-често тази терапия е задължителна при терапия на уголемен тимус, акне и аденоидни вегетации.

Други причини може да се отбележат спрямо статистика на провокиращите фактори от страна на организма. Особено често рак на щитовидната жлеза може да се развие след предшестваща болест на щитовидната жлеза, която остава нелекувана. Това от своя страна предизвиква оксидативен стрес върху клетките, което е водеща причина за развитие на рак в световен мащаб. Най-често рак се развива след нелекувана тиреоидна хиперплазия - струма.
 
Проведените сцинтиграфски изследвания в хода на лечението отбелязват наличието на студени възли, които се смятат за преканцероза. Биопсията на студените възли доказва дали има или няма малигнена хиперплазия.

Като основен етиологичен и патогенетичен фактор за развитие на болестта се смята и повишеното серумно количество на хормонa TSH или ТТХ. Той се доказва в кръвния серум като силно завишен при Базедова болест или базедовицирани струми, както и при токсичен аденом. При някои форми на лечение на хиперплазия на щитовидната жлеза с тиреостатици може да се развие усложнение с развитие на рак на щитовидната жлеза.
 

3. Каква е клиничната находка и симптомите при тези пациенти?

Клиничната картина на този тип заболявания е обща и е обвързана с параклинични данни за повишение в серумното ниво на TSH, което е компенсаторен момент за пониженото производство на Т3 и Т4 от щитовидната жлеза. Впоследствие се развива хиперплазия на щитовидната жлеза, която протича с характерната Мезербургска триада - увеличение на щитовидната жлеза, ускорен пулс и изпъкване в очните ябълки - екзофталм.

Папиларните форми на рак на щитовидната жлеза са най-често развиващите се. Те представляват солитарен възел върху единия лоб на щитовидната жлеза. Ако появата им е провокирана от лъчисто облъчване на организма, разположението на възлите може да е мултицентрично.

Фоликуларният рак се среща предимно в районите с ендемична гуша, при които има недостиг на йод в околната среда. За такава страна се отбелязва Германия, където количеството на йод във вдишания въздух е силно занижено и процентът на заболели от ендемична гуша е много по-висок в сравнение с другите страни.


NEWS_MORE_BOX



В България липса на йод в околната среда не се регистрира, а в морските градове дори е характерно по-голямото му количество заради изпаренията на морската вода рано сутрин, което значително намалява вероятността за развитие на спорадична струма у населението на територията на страната.

Този вид рак се представя като единичен туморен възел без капсула. Обикновено дава метастази по кръвен път, като най-често достига белия дроб, черен дроб, кости и мозък.
Анапластичният рак е особено агресивен тип тумор с изразена способност за разпространение и ангажиране на хранопровода, трахеята и далечните кръвни депа. Прогнозата за неговата преживяемост е лоша, но този тип рак се развива изключително рядко по земите на Балканския полуостров.

Медуларният С-клетъчен рак се представя от единичен солитарен възел, който се развива предимно спорадично без предшестваща причина. Водещ клиничен белег е развитието на студен сцинтиграфски възел в единия лоб, докато при фамилната форма се развива двустранно и  мултифокално, което се съпровожда с развитие на неоплазии и в други точки на ендокринната система. Диагнозата се поставя на база параклинични показатели, при които се среща специфично повишение в серумното ниво на калцитонин.

Клиничната картина на заболяването, освен известната триада, се характеризира още с развитието на синдром на Клод-Бернар-Хорнер, венозна задръжка на кръв - синдром на горната празна вена и при физикално изследване на щитовидната жлеза се срещат данни за наличие на палпаторни твърди възли в областта на щитовидната жлеза.
 

4. Кои изследвания са подходящи за поставяне на диагнозата?

Освен правилно и щателно снет физикален статус на щитовидната жлеза при пациенти с клинични и параклинични данни на струма, в хода на диагностичния процес се прилагат сцинтиграфия, с която се доказва наличието на студени възли. Ултразвуковата диагностика - ехограф, също е много приложима техника, която се извършва от повечето специалисти по ендокринология. При нея се забелязва възел, който се изобразява като зона с намалена ехогенност, имаща неравен контур и е рязко ограничена от околния щитовиден паренхим.

В хода на диагностичния процес се прилагат и някои кръвни тестове, при които се изследват серумните нива на TSH и Т3 и Т4 щитовидните хормони. Също така се назначават изследвания на туморните маркери тиреоглобулин, калцитонин и CEA. Други образни изследвания, които могат да бъдат приложени, са скенер и ядрено-магнитен резонанс за точното и ясно установяване размерите на патологичната формация и евентуално наличието на метастази в организма.
 

5. Кое лечение е подходящо при тези заболявания?

Терапевтично се прилагат две основни хирургични стратегии. Първата е максималната терапевтична форма, при която се прави тотална тиреоидектомия - изрязване на цялата щитовидна жлеза. В допълнение се прилага терапия с йод-131 и лъчелечение.
 
Втората форма на хирургична терапия е органосъхраняваща, при която се прави лобектомия в щитовидната жлеза, тоест премахва се само засегнатият лоб. Прилага се при млади хора под 50-годишна възраст и при папиларен или фоликуларен рак в първи стадий. Всички останали случаи подлежат на максималната програма при хирургичната терапия.