Рак на простатата е всяка неоплазия, започнала от простатната жлеза. Това е екзокринна жлеза на мъжката полова система, разположена точно под пикочния мехур, непосредствено пред ректума. Екзокринните жлези освобождават секретите си на повърхността на тялото или в кухите вътрешни органи. Секретите на простатната жлеза, която е голяма колкото орех, формират еякулата. Уретрата преминава през простатата и отнася секрета й извън тялото при еякулация.

 

Простатата съдържа хиляди малки жлезички, които продуцират течност, изхранваща сперматозоидите.


 

В огромното мнозинство от случаите, ракът произхожда от жлезистите клетки. Това са т.нар. аденокарциноми. Това са предимно бавно растящи тумори. Те започват като преканцерозни изменения на клетките, т.е. изменения, които все още не са злокачествени, но водят до по-нататъшното израждане на клетките. Тези изменения се означават с термина дисплазия.

 

Според някои клиницисти почти половината от 50-годишните мъже имат дисплазия на някаква част от простатните клетки, в една или друга степен. Високата степен на дисплазия предполага наличието на висок риск от развитието на ракови клетки. Такива пациенти изискват строг мониторинг и провеждане на по-нататъшни биопсии – вземането на простатна тъкан, която се подлага на микроскопско изследване.

 

Развитието на рак на простата, както и повечето видове рак изобщо, не се дължи на една единствена причина, а е резултат от сложните взаимодействия на голям брой фактори. Следните фактори повишават риска от заболяване:

NEWS_MORE_BOX

1. Възраст

 

Тя се разглежда като водещ рисков фактор. Ракът на простатата е рядък при мъже под 45 години, мнозинството от случаите се диагностицират след 50-годишна възраст. Освен това, реалната болестност навярно е значително по-висока от докладваната, тъй като много мъже живеят с недиагностициран рак на простатата.

 

2. Генетична (наследствена) предразположеност

 

Категорично потвърдено е значението на генетични фактори. Ракът на простатата е по-често срещан сред определени расови и популационни групи – например в САЩ, афро-американците страдат от рак на простатата много по-често от белите американци. Също така, мъже, които имат брат с рак на простатата, са с много по-висок риск от средния.

 

Учените са установили два гена – BRCA1 и BRCA2, за които има основание да се подозира, че участват в отключването на заболяването. Те са налични и у жените, при тях обаче са свързвани с отключването на рак на гърдата или яйчниците.

 

3. Половопреносими заболявания

 

Проучвания са показали, че мъже, страдали от гонорея, развиват рак на простатата по-често от средното за съответната възрастова група.