Пикочният мехур е торбесто разширение на пикочния тракт, който има събирателна функция – задържа урината, след като премине вторична обработка в бъбреците и се отдели по пикочопроводите. Отвътре пикочният мехур е облицован от слой епителна тъкан. На повърхността на тази тъкан излизат нервни окончания, които приемат сигнали за състоянието на пикочния мехур – напълненост, възпаление, наличие на обекти, които създават болезненост.


Когато пикочният мехур се напълни с урина, мозъкът получава информация по аферентните пътища, които започват от стената на мехура. В отговор, по еферентни пътища, мозъкът изпраща сигнал до гладката мускулатура в стената на пикочния мехур, която под неволеви контрол, започва да се съкращава и създава усещане на позиви за уриниране.


Друг важен компонент от стената на пикочния мехур в епителния слой са преходни епителни клетки, които при възпалителни заболявания на торбичката започват да се израждат от един в друг вид. Този процес сам по себе си носи достатъчно голям риск при хронични инфекции на пикочния мехур преходните клетки да се изродят в ракови, които организмът да възприеме като чужди и да насочи имунните си процеси натам.



Туморите се зараждат като малки оформени бучки по вътрешната повърхност от стената на пикочния мехур. През 1990 г. учени успяха да открият нови методи за борба и диагностика на този вид карцином, с което увеличиха шансовете за оздравяване с над 70%. Статистиката сочи, че средната възраст на поява на този проблем е била 68 години. В момента, изчислителните стойности са сведени до средна възраст за заболяването – 65 години. Мъжете, за разлика от жените, са по-предразположени към развитие на този вид карцином.


Какво причинява рак на пикочния мехур?

Хора с вродени разстройства на мехура и хронични инфекциозни огнища и хроничен персистиращ цистит са по-податливи и носят по-голям риск за развитие на карцинома. Патогенетично този вид рак се развива най-често при пациенти, изложени дълго време на облъчване или инхалиране на естествени канцерогени, химикали и пр.


Американската агенция за превенция на тютюнопушенето доказа, че пушачите имат много по-голям риск от развитие на карцином на пикочния мехур, тъй като в цигарения дим се задържат много канцерогени. Силен ракостимулиращ ефект в цигарите има химически елемент наречен Полоний, който намира приложение в производството на хартия за увиване на тютюн. Друга потенциално опасна група хора са бояджии, кожари, градинари и металурзи.


Ракът на пикочния мехур се свързва и с прием на много нитрати от пушени и консервирани храни, консумация на кофеин. Лекари са открили развитие на рак в пикочния мехур при диабетици, използващи изкуствен подсладител захарин. Но учените все още не са доказали достатъчно стабилна връзка между двете състояния, за да го впишат в професионалната литература.


Какви симптоми се срещат при този вид рак?

Важно е да се отбележи, че в ранните стадии карциномът може да няма ясно изразена клинична картина. Това е важно за лечението, защото диагностиката обикновено се извършва в напреднал стадий.


Най-честите симптоми са:

Кръв в урината, рецидивиращи инфекции на пикочните пътища, болезнено уриниране, загуба на тегло и апетит (анорексичен синдром), болка в корема, гърба и мускулите на тялото, поддържане на трайно повишена телесна температура и анемия.


Симптоматологичният комплекс илюстрира клинична картина на карцином на пикочния мехур, но строго изолирани симптоми не бива да се считат като доказателство за директно поставяне на диагнозата. Необходими са допълнителни образни изследвания, които да докажат състоянието.

 

Диагностика

Ендоскопската диагностика е най-сигурният метод за потвърждаване на диагнозата. Пикочният мехур се оглежда с тръба, наречена цистоскоп, която има фиброоптични свойства. Апаратът позволява при оглеждане стената на пикочния мехур да се вземе и биопсичен материал чрез малка щипка разположена на повърхността на светлинния източник и камерата.


Рутинните болнични изследвания за кръв и урина, рентгенографии на бъбреци, пикочопроводи (уретри) и пикочен мехур и други неинвазивни форми на образна диагностика доказват размерите, локализацията и разпространението на тумора – дали е разположен само в пикочния мехур или има и екзофитен растеж с пробив към околните тъкани.


Лечение

При ранно диагностициране на бучки в пикочния мехур може да се пристъпи към трансуретрална резекция на новообразуванието. Комбинираната терапия на оперативна резекция с химио- и лъчетерапия намаляват риска от рецидив значително. Постоперативно се прилага и ваксина БЦЖбацил на Калме-Жерин, която допълнително снижава вероятността от рецидив с повече от 60%.

NEWS_MORE_BOX

 


Инвазивните карциноми може да наложат радикална цистектомия (изрязване на стената на пикочния мехур) или тотално отстраняване на целия мехур. Навремето пациентите с пълно отстраняване на торбестото разширение били поставяни на постоянни катетри с уринаторни торбички, които отчитат с точност 24-часовата диуреза, но в съвременната медицинска практика, хирурзите създават торбести разширения, подобни на анатомичния мехур, които се изграждат от чревна тъкан.


Операциите по отстраняване на мехура при мъже понякога се съпровождат и с отстраняване на простата и семенни мехурчета, а при жени – отстраняване на репродуктивните органи (матка, маточни тръби и яйчници). Постоперативно пациентите остават безплодни.


При рутинна проверка, доказването на метастази след първичната операция не е достатъчна причина за повторна оперативна намеса. Химиотерапията има доказано добър ефект в борбата с метастази.


Лекарите предлагат поддържаща терапия с витамини, която има доказан ефект при борбата с карцином на пикочния мехур. Пациенти, ваксинирани с БЦЖ, постигат още по-големи резултати, когато приемат в големи дози витамин А, В6, С и Е, цинк, бета-каротен и селен.


За естествена профилактика на здравето се препоръчва ограничаване приема на пушени и консервирани храни, отказ от тютюнопушене, намален прием на алкохол, подходящо облекло през есенно-зимния сезон на падащи температури.