Какво представлява ракът на пикочния мехур?

Ракът на пикочния мехур е най-често срещаното онкологично заболяване на отделителната система. Уротелиалният карцином е най-често срещаният хистологичен тип (тъкан) на карцином на пикочния мехур, среща се при приблизително 90% от онкологичните заболявания на пикочния мехур.


Ракът на пикочния мехур се среща при мъжете по-често, отколкото при жените и обикновено засяга по-възрастните хора, въпреки че може да възникне при всички възрасти.



Карциномът на пикочния мехур най-често се развива в клетките (уротелиални клетки), които облицоват вътрешността на пикочния мехур. Пикочният мехур представлява кух, мускулест орган в долната част на корема, който съхранява урината.


В голям процент от случаите диагностицираният рак на пикочния мехур е в ранен етап, когато е успешно лечим. Въпреки това, дори ракът на пикочния мехур в ранен стадий може да рецидивира (да възникне повторно). Поради тази причина пациентите с карцином на пикочния мехур обикновено се нуждаят от последващи профилактични изследвания години след лечението.


Какви са симптомите на рак на пикочния мехур?

Симптомите на рак на пикочния мехур могат да включват:

  • Кръв в урината (хематурия)
  • Болезнено уриниране
  • Тазова болка

При наличие на кръв в урината, тя може да изглежда светло розова на цвят (макроскопска хематурия). Понякога урината може да не изглежда различно от нормата, но по време на микроскопско изследване може да се открие повишен брой на червени кръвни клетки (микроскопска хематурия). Болните от рак на пикочния мехур също могат да получат и симптоми като болка в гърба и често уриниране, но тези оплакания често се появяват и заради друго състояние.


Ракът на пикочния мехур се развива, когато клетките в пикочния мехур започват да растат необичайно. Вместо да растат и да се делят по подреден начин, тези клетки развиват мутации, които ги карат се делят извън контрол и да не умират. Тези анормални клетки образуват тумор.

 

Какви са причините за възникването на рак на пикочния мехур?

Причините за рак на пикочния мехур включват:

  • Тютюнопушене;
  • Излагане на токсични вещества, особено работещите работа, която изисква експозиция на химикали;
  • Излагане на радиационно лъчение при лъчетерапия на предишни онкологични заболявания;
  • Хронично дразнене на лигавицата на пикочния мехур.

Невинаги е ясно каква е причината за рак на пикочния мехур, а при някои хора с болестта няма конкретни рискови фактори за развитието ѝ.


Какви видове рак на пикочния мехур има?

Различни видове клетки в структурата на пикочния мехур могат да мутират. От това от кой вид клетки се развива туморът се определя вида на рака, а това определя и кои лечения може да имат ефект за конкретния вид рак. Видовете рак на пикочния мехур включват:

  • Уротелиален карцином. Уротелиален карцином, наричан преди преходноклетъчен карцином, се развива от клетките, които облицоват вътрешността на пикочния мехур. Уротелиалните клетки се разширяват, когато пикочният мехур е пълен и се свиват, когато пикочният мехур е празен. Същите тези клетки облицоват и вътрешността на уретерите и уретрата, затова и тумори могат да се образуват и на тези места. Уротелиалният карцином е най-често срещаният вид рак на пикочния мехур.
  • Плоскоклетъчен карцином. Плоскоклетъчният карцином е свързан с хронично дразнене на пикочния мехур, например от инфекция или при продължителна употреба на катетър. По-често се среща в части на света, където паразитното заболяване - шистозомиаза е често срещана причина за инфекции на пикочния мехур.
  • Аденокарцином. Аденокарциномът се развива от жлезистите клетки на пикочния мехур.

Някои видове рак на пикочния мехур включват повече от един вид клетки.

 

Какви са рисковите фактори за възникването на рак на пикочния мехур?

Факторите, които могат да увеличат риска от рак на пикочния мехур включват:

  1. Тютюн. Пушенето на цигари, пури или пушене на тютюн с лули може да увеличи риска от рак на пикочния мехур, като причинява вредните химикали да се натрупат в урината. При пушене, тялото преработва химикалите в дима и отделя част от тях с урината. Тези вредни химикали могат да повредят лигавицата на пикочния мехур, което може да увеличи риска от рак.
  2. Напреднала възраст. Рискът от рак на пикочния мехур се увеличава с възрастта. Ракът на пикочния мехур може да се появи при всяка възраст, но рядко се среща при хора под 40 години.
  3. Раса. При белите хора има по-голям риск от развитие на рак на пикочния мехур, отколкото при хората от други раси.
  4. Мъжки пол. Мъжете са по-застрашени да развият рак на пикочния мехур, отколкото жените.
  5. Излагане на определени химикали. Бъбреците играят ключова роля за филтрирането на вредните химикали от кръвообращението и отделянето им в пикочния мехур. Поради това се смята, че наличието на химикали в околната среда може да увеличи риска от рак на пикочния мехур. Химикалите, свързани с риска от рак на пикочния мехур, включват арсен и химикали, които се използват при производството на багрила, каучук, кожа, текстил и бои.
  6. Излагане на радиационно лъчение. Хората, които са били изложени на радиационно лъчение при лъчетерапия, имат повишен риск от развитие на рак на пикочния мехур.
  7. Хронично възпаление на пикочния мехур. Хроничните или повтарящи се уринарни инфекции (цистит) при продължителна употреба на катетър.
  8. Наличие на раково заболяване в рода. Ако някой от роднините на пациент е имал рак на пикочния мехур, има повишен риск от развитие на заболяването, въпреки че рядко се среща наследствен рак на пикочния мехур в семейството. Семейната анамнеза за наследствен неполипозен колоректален карцином, при синдром на Линч, може да увеличи риска от рак на отделителната система, както и на дебелото черво, матката, яйчниците и други органи.


Библиография:
Humphrey PA, Moch H, Cubilla AL, Ulbright TM, Reuter VE. The 2016 WHO Classification of Tumours of the Urinary System and Male Genital Organs-Part B: Prostate and Bladder Tumours.
Pelucchi C, Bosetti C, Negri E, Malvezzi M, La Vecchia C. Mechanisms of disease: The epidemiology of bladder cancer.