Дукталният аденокарцином на панкреаса е на 12-то място по честота сред онкологичните заболявания в САЩ. Въпреки това, друга статистика показва, че болестта заема 4-то място сред причините за летален изход в медицинската онкология.

 

Рискът за развитие на патологията се изчислява на 1,5% за генетично необременени лица. Сред заболелите преобладават тези от мъжки пол. Повече от 85% от пациентите се диагностицират над 55-годишна възраст.


 

Причина за развитието на панкреасен рак е натрупването на генетични мутации в клетките на органа. Това се улеснява в течение на живота от определени хранителни навици (храна, богата на белтъци и мазнини), тютюнопушене (2-3 пъти увеличаване на риска), хроничен възпалителен процес в жлезата (панкреатит) и др.

 

Диагнозата се поставя като се вземат в съображение симптомите на пациента, резултатите от образните изследвания, но решаваща е оценката от патолог след извършване на биопсия на достъпно огнище или операция в радикален обем на жлезата.

 

Липсва ранен симптом на болестта. Късната поява на оплаквания при вече разпространено заболяване са основната причина за високия леталитет при рак на панкреаса.

 

Чести алармиращи симптоми при аденокарцином на панкреаса:

  • Тъпа, постоянна болка около пъпа или централно под ребрената дъга. Болката се разпространява към гърба, няма връзка с ритъма на хранене, засилва се в легнало положение и нощем. Намалява при свиване на коленете и притискане на корема към тях. При локализация на тумора в опашката на панкреаса болката може да започне от гърба или кръста поради ангажиране на сетивните коренчета на гръбначния мозък и нервни сплетения, разположени в близост.

 

Анатомично панкреасът се разделя на глава, тяло и опашка. Повече от 70% от аденокарциномите на панкреса ангажират главата на жлезата. Тя е в пространствена близост до общия жлъчен проток, по който се отича жлъчката от черния дроб и жлъчния мехур. Притискането на протока води до застой на жлъчка (холестаза). При покачване на общия билирубин в кръвта повече от 2 пъти над нормата се наблюдава иктер.

  • Жълтенцата е късен симптом. Започва с пожълтяване на склерите на очите, след което ангажира устатата, ноктите и накрая кожата. Този тип иктер се нарича обструктивен поради създаването на механична пречка от тумора за отичане на жлъчката. Наличието на жълтеница при липса на запушване на протока от туморна маса е белег за чернодробни метастази. Тогава черният дроб може да е с уголемени размери, твърд и с неравна повърхност на долния си ръб.
NEWS_MORE_BOX

 

Голяма част от храносмилателните ензими, отделяни в дванадесетопръстника, се произвеждат от панкреаса. Жлъчката също има незаменима функция в улесняване на разграждането и всмукването на мазнините и мастноразтворимите витамини. Намаляването на панкреасните ензими и жлъчни компоненти (при притискане на жлъчния проток) може да доведе до нарушено разграждане (малдигестия) и всмукване (малабсорбция) на хранителни вещества.

  • В резултат ще се наблюдават редукция в теглото, отпадналост, неприятна миризма на фекалиите, които плуват по повърхността на водата в тоалетната чиния (поради повишеното съдържание на несмлени мазнини). Разтройването на бактериалната микрофлора в дебелото черво от процесите на ферментация на неразградените въглехидрати може да доведе до подуване на корема, газове, къркорене на червата.

Ангажирането на тялото и опашката на панкреаса от злокачествен процес може да намали броя на ендокринните клетки, произвеждащи инсулин и групирани на острови в тези части от жлезата. Нарушаването на въглехидратния толеранс, влошаването на контрола на съществуващ диабет тип II или дебютирането на диабет тип I при генетично непредразположени пациенти след 50-годишна възраст е възможно да бъдат първите прояви на коварната болест.

 

Разгледаните симптоми са чести, но характерни за напреднало заболяване. Те са и неспецифични, защото могат да бъдат предизвикани от много други заболявания. За да бъдат в по-голяма степен диагностично насочващи, симптомите се разглеждат в тяхната комплексност и в контекста на образни, лабораторни (туморни маркери – CA 19-9 и СЕА) и биопсични изследвания.