Аденокарциномът на панкреаса е 12-ти по честота и 4-ти по смъртност в онкологията. Болестта се развива предимно в интервала от 55- до 84-годишна възраст. Рискът за развитие на рак на панкреаса се изчислява на 1,5% за хора без фамилна обремененост.

 

Възможностите за терапевтично повлияване и лечение на панкреасния аденокарцином се свеждат до оперативно и системно лекарствено лечение. Лъчетерапята и съчетаната лъчехимиотерапия не са стандарт в Европа, макар и да се прилагат в САЩ и Япония.


 

Степента на разпространение на рака на панкреаса определя необходимостта и основателността за извършване на оперативна интервенция. Терапевтичен смисъл от операция има само тогава, когато тя може да бъде извършена в радикален обем при ограничен в панкреаса процес.

 

От друга страна, при наличие на локално авансирала (напреднала) или метастатична болест, се провежда единствено химиотерапия. В тези случаи прогресиращият ход на заболяването се забавя, преживяемостта се удължава, но рядко се стига до пълна ремисия.

 

Решение за операция се взима при спазването на три основни критерии:

  • От проведениете образни изследвания няма данни за далечно метастазиране;
  • Общото състояние на пациента позволява извършването на радикална резекция;
  • Наличие на резектабилна болест.

 

Резектабилни са лезиите, при които може да се постигне R0 резекция, т.е да няма микроскопски данни за туморни клетки по резекционните линии (R1 резекция) или останали туморни огнища след операцията (R2 резекция). Карциноми, които достигат и/или инвазират големи съдове (артерии или вени) в съседство се определят като нерезектабилни.

 

Дискутабилен е въпросът за стратегията при т.нар. гранични (borderline) тумори, които не позволяват R0 резекция, но не достигат до големи съдове в ретроперитонеалното пространство. Практикувана стъпка в тези случаи е неоадювантната (предоперативна) химиотерапия (+/- лъчетерапия), целяща намаляване на размерите на тумора и създаване на предпоставка за извършване на радикална операция.

 

Когато карциномът се развива в главата на панкреаса, чест и сравнително късен симптом е жълтеницата (иктер). Причина за нея е механичното запушване на общия жлъчен проток, по който се отича жлъчката в дванадесетопръстника. Ендоскопското поставяне на стент в протока временно осигурява проходимостта на протока и елиминира иктера.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Клинични изпитвания показват, че при наличие на механичен иктер и резектабилна болест приоритетно е извършването на радикална операция пред поставянето на стент и операция на втори етап.

 

Навременното извършване на операция при резектабилен рак на панкреаса не гарантира елиминиране на болестта. Средната преживяемост след панкреасна резекция е 18 месеца, като приблизително 20% от пациентите имат повече от 5-годишна преживяемост. Лоши прогностични фактори са ниската степен на диференциация на карцинома, метастази в лимфни възли, размер на тумора по-голям от 3 см, позитивни резекционни линии.

 

Използван прогностичен фактор за резектабилност е туморният маркер СА 19-9. Статистика показва, че при стойности по-високи от 300 U/mL (норма до 35 U/mL) повече от 30% от пациентите имат нерезектабилен рак. При наличие на механична жълтеница стойностите на маркера са фалшиво завишени и не са показателни за резектабилност. От друга страна, между 5 и 10% от човешката популация не може да експресира антигена СА 19-9 и при тях проследяването на маркера няма практично значение.

 

При пациенти, при които СА 19-9 е показателен, стриктното следоперативно мониториране на маркера е наложително. Покачването в нивата на СА 19-9 предхожда обективизирането на рецидив на заболяването с 3 до 12 месеца.

 

При добро общо състояние следоперативната (адювантна) химиотерапия е препоръчителна. Тя увеличава средната и 5-годишната преживяемост. В случаите на локално авансирала (30% от пациентите) и метастатична болест (50%) системното лекарствена терапия е единствената специфична форма на лечение при запазено общо състояние.

 

Пациентите подлежат на палиативни грижи.