Какво е рак на панкреаса?

Панкреасът (задстомашна жлеза) е анатомичен орган с издължена форма, разположен дълбоко в епигастриума – горен коремен етаж. Той има три анатомично обусловени части – глава, тяло и опашка. Задстомашната жлеза има двойна функция – екзокринна и ендокринна.


Ракът на панкреаса се развива най-често след малигнено израждане и разрастване на клетки от анатомичната глава на панкреаса. Хората, които страдат от заболяването, най-често са в напреднала възраст, като по-предразположен е мъжкият пол.


 

Причини, симптоми и диагностика на рак на панкреаса можете да прочетете в първа част на материала.


Тумори на ендокринния панкреас

Туморите на ендокринната част на панкреаса се срещат по-рядко и са обвързани предимно с патологична хормонална активност. Те произхождат от А-, В-, Д- и РР—клетки на Лангерхансовите острови в панкреаса. Според български патолози туморните клетки на панкреаса произлизат от мултипотентни стволови клетки, които по-късно се диференцират в малигнени клетки.


Понастоящем туморите на ендокринния панкреас се делят на две основни групи – ортоендокринни и параендокринни.

 

  • Ортоендокринните тумори произхождат от А, В-, Д- и РР-клетките на Лангерхансовите острови. Те имат предимно хормонална активност. Представители на групата са тумори с повишена секреция на гликоген, инсулин, соматостатин и панкреатичен пептид.

 

  • Параендокринните тумори на панкреаса все още не са проучени точно какъв произход имат. Но се счита, че те със сигурност не са производни на В-клетките на панкреаса. Тези тумори са гастриноми, вазоактивен интестинален пептидвипом и кортикотропином.

Микроскопската им хистологична картина ги характеризира като възлисти образувания, които са добре капсулирани. Размерът им е граничен – от 5 до 150 мм. Тези тумори са изградени от издължени и сплеснати клетки с добре оформени и видими ядра, които са оформят в трабекули и може да оформят жлезни лумени.


Туморите на А- и В-кетъчния тип на панкреаса се изявяват със сложна симптоматична картина – дерматит, диабет, тежка желязо-дефицитна анемия, включително анорексичен синдром – загуба на тегло, липса на апетит, субективно отвращение към храна.


Инсулиномите са най-честите тумори на ортоендокринната част. Те се разполагат предимно в тялото и опашката на задстомашната жлеза.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Хирургично лечение на рак на панкреаса

В терапевтичната система се предпочитат повече палиативните грижи, отколкото радикалното хирургично лечение. Към оперативен подход в лечението се пристъпва едва, когато един от трите симптома е на лице – жълтеница, стеноза на дванадесетопръстника и постоянна болка. При състояние на механичен иктер – жълтеница, се пристъпва към оперативна декомпресия на жлъчните канали чрез билиодигестивна анастомоза. Тази процедура крие риск за следоперативни усложнения и леталитите вследствие на напреднала чернодробна недостатъчност.


При стеноза на дванадесетопръстника се прилага хирургична гастроентероанастомоза – свързване на стомах с тънки черва.

 

За радикален метод на лечение при рак на панкреаса се приема операцията на Уипъл. През 1935 г. той прави първата по рода си операция, като оставя изходящо отверстие на гърба на пациента. По-късно документира метода си и го представя на хирургичен конгрес, където се взима решение този метод да бъде описан в професионалната хирургична литература.


Съвременната операция на Уипъл се прилага в деструктивен етап с отстраняване на главата на панкреаса и част от тялото му, дванадесетопръстника и последната половина на стомаха. В операцията също така се отстраняват извънчернодробните жлъчни пътища заедно с жлъчния мехур.

 

Като възстановителен етап за добра преживяемост при пациентите се прилага връзка (анастомоза) между черен дроб и празното черво – йеюнум.  Празното черво представлява 2/3 от тънките черва. Допълнително се създава връзка между стомах и тънки черва, както и връзка между останалата част от панкреаса и празното черво или задната част на стомаха.