Ракът на панкреаса е изключително агресивен и диагнозата обикновено се поставя в напреднал стадий, а в ранните стадии симптоматиката е оскъдна. Симптомите могат да включват абдоминални болки, загуба на тегло, диария и иктер. Терапията съчетава хирургични, химиотерапевтични, лъчетерапевтични, а през последните години и имунотерапевтични методи.


Етиологията и патогенезата на заболяването не са изяснени. Счита се, че мъжкият пол, етилизмът, тютюнопушене, пестициди, токсини, диета богата на мазнини, панкреатит и др. водят до повишен риск от развитие на рак на панкреаса. Огромно значение има и наследствената предиспозиция.


Панкреасът е жлеза със смесена функция – екзокринната ѝ част секретира храносмилателни ензими, а ендокринната хормони, регулиращи нивата на плазмената глюкоза (инсулин и глюкагон). Повечето от неоплазмените формации засягат екзокринната част и само малка част – ендокринната.


 

Класификацията на новообразуванията на панкреаса става по различни критерии – от една страна, те се разделят на такива засягащи екзокринната и на ендокринната част. Тези, които засягат екзокринната част се разделят на аденокарциноми, ацинарноклетъчни карциноми, ампуларни карциноми, аденосквамозни, сквамозни, гигантскоклетъчни. Туморите, засягащи ендокринната част, в зависимост от вида хормони, които секретират се разделят на инсулиноми, глюкагономи, гастриноми, ВИП-оми, соматостатиноми.


Друга по-популярна класификация на рака на панкреаса е т. нар. TNM-класификация. T (Tumor) се отнася за размерите и локализацията на формацията; N (Nodules) – за метастазиране в локални лимфни възли; M (Metastases) за метастази в далечни органи (черен дроб, перитонеум, бял дроб, кости) и лимфни възли.


Клиничното стажиране на рака на панкреаса става в четири стадия и е съгласно TNM-класификацията.

 

При стадий 0 ракът на панкреаса е ограничен в повърхностните слоеве на панкреатичните дуктални клетки и не се е разпространил в по-дълбоките слоеве. Не се е разпространил извън панкреаса, известен е още като carcinoma in situ, както и в локални лимфни възли (Tis; N0; M0).


При стадий 1А е с големина до 2 см и е ограничен в рамките на панкреаса; няма локални и далечни метастази (T1; N0; M0).

При стадий 1B големината е над 2 см, но не повече от 4 см; няма локални и далечни метастази (T2; N0; M0).

 

Стадий 2А се характеризира с размери по-големи от 4см; няма локални и далечни метастази (Т3; N0; M0).

При стадий 2B формацията е до 2 см и обхваща не повече от 3 локални лимфни възела; няма далечни метастази (T1; N1; M0).

 

При следващите етапи на развитие на втори стадий, ракът на панкреаса все още е локализиран само в панкреаса и е с размери от 2-4 или над 4 см и обхваща до 3 локални лимфни възли без далечни метастази.

 

При стадий 3 ракът на панкреаса първоначално е с размери до 2 см и 4 или повече локални лимфни възли; втората фаза е от 2 до 4 см и 4 или повече локални лимфни възли; при третата размерите са над 4 см и над 4 локални лимфни възли. В петата фаза ракът на панкреаса излиза извън рамките на панкреаса и може да обхване близки главни кръвоносни съдове и локални лимфни възли отново без далечни метастази.

 

В четвъртия и последен стадий има метастази в далечни органи и лимфни възли.


Диагнозата се поставя чрез комбинирани методи – ехография на коремни органи, ЯМР, компютърна томография, ендоскопска ехография и др. Тогава се установява дали неоплазмената формация може да бъде резецирана (само около 10% от случаите), или нерезецируема (ракът се е разпространил в локални важни кръвоносни съдове и е иноперабилен), или метастатичен – визуализира се метастазиране в други органи и състоянието е иноперабилно.


Хирургичното отстраняване става по няколко метода – Уипъл, дистална панкреатикоектомия и тотална резекция. При Уипъл се отстранява главата на панкреаса и понякога тялото на панкреаса, а остава опашката. Отстраняват се също части от стомаха и тънкото черво, някои лимфни възли, жлъчни мехур и общия жлъчен канал.

 

В половината от случаите, при които се е считало, че ракът на панкреаса е операбилен, се оказва, че не е така и има метастази. При дисталната панкреатикоектомия се отстранява опашката и в някои случаи тялото на панкреаса. Прави се рядко, тъй като повечето тумори, които произхождат от области извън главата на панкреаса са иноперабилни. При тоталната резекция се отстранява целият панкреас и слезката – прави се изключително рядко в наши дни. Ползва се също комбинация от химио- и лъчетерапия, а през последните години и имунотерапия.


Симптомите могат да включват епигастралгия, иктер, загуба на апетит и тегло, гадене, повръщане, слабост, бледи диарични изхождания и др. Друг признак може да бъде синдромът на Трусо – спонтанно рекурентно формиране на тромби на различни места (в порталната венозна система, дълбоките вени на горен и долен крайник) - мигриращ тромбофлебит.

 

В заключение, ракът на панкреаса е изключително агресивен, а диагнозата обикновено се поставя в авансирал стадий. Прогнозата в повечето случаи е лоша.