1. Какво представлява ракът на носоглътката?
Като рак на носоглътката се означава всяко злокачествено новообразувание в назофаринкса, който се разполага между носа и горната част на гърлото. Туморите в тази част на тялото произхождат от сквамозните клетки, които постилат вътречерепните кухини.
2. Кои са рисковите фактори?
Поради неизяснени засега причини, мъжете развиват такива тумори много по-често от жените. Консумацията на солени и пушени храни също се считат за значителен рисков фактор. Химичните вещества, освободени при навлажняване на сушените и осолени храни, навлизат в носоглътката, което е възможно да предразполага към появата на рак. Тютюнопушенето е най-податливият на профилактика рисков фактор.
Установено е, че инфекцията с вируса на Епщайн-Бар също е рисков фактор за поява на тумор в носоглътката, както и наличието на роднина с това заболяване.
3. Какви са симптомите на рака на носоглътката?
В ранните си стадии ракът в носоглътката обикновено не предизвиква никакви оплаквания. На по-късен етап може да се появи кръв в слюнката или кървене от носа, главоболие, чести ушни инфекции, безпричинно запушване на носа или подутина в областта на гърлото, представляваща уголемен лимфен възел.
4. Как се поставя диагнозата?
Образнодиагностичните техники са от първостепенно значение. При подозрение за тумор, лекарят може да назначи назална ендоскопия, при която в носната кухина се въвежда тънка, гъвкава тръба с поставена в нея камера. Камерата може да бъде въведена и през гърлото под локална анестезия. Ако бъде открито образувание, единственият начин да се каже със сигурност дали е злокачествено или доброкачествено е да се вземе проба от тъканта, която да се изследва под микроскоп. Проба за биопсия може да бъде взета с еднкоскопа или с помощта на друг инструмент. Ако се потвърди диагнозата рак на назофаринкса, се провеждат допълнителни образнодиагностични изследвания, чрез които се установява дали/докъде се е разпространил туморът. Това са рентгенография, компютърна томография, позитронноемисионна томография или ярдреномагнитен резонанс.
Туморите на назофаринкса се разделят в четири стадия, в зависимост от разпространението си.
- Стадий I – малък тумор, ограничен в носоглътката.
- Стадий II – малък тумор само с близки метастази.
- Стадий III – голям тумор с или без близки метастази.
- Стадий IV – голям тумор, достигащ различни дялове от лицевия и/или мозъчния череп, шията или такъв с далечни метастази.
5. Какво е лечението?
Лечението зависи в най-голяма степен от стадия на тумора към момента на диагностициране, общото здравословно състояние на пациента и поносимостта му към страничните ефекти на различните лекарства. Лечението обикновено се провежда с лъчетерапия или комбинация от химиотерапия и лъчетерапия.
Повече за лечението и прогнозата на рака на назофаринкса очаквайте в продължението на материала.
