Ракът на кожата е един от най-често срещаните и най-често диагностицирани злокачествени заболявания. Най-общо класификацията на кожния рак разделя видовете на меланомен и немеланомен тип, като едва в 5% от случаите става дума за меланом. На фона на малкия процент меланомен тип рак на кожата – в до 90% от случаите този тип става причина за летален изход на пациента.


Последните години е налице значително увеличаване честотата на кожния рак, което е свързано най-вече с продължителната експозиция на ултравиолетови лъчения. Отношение има още наследствеността, честите посещения на соларни студия, излагането на химични фактори (катрани, минерални масла, фототоксични препарати) и други.


Разпространението на кожния рак е правопропорционално на количеството и интензитета на ултравиолетовата радиация, достигащи до съответната географска зона и от часовете, прекарани от съответния пациент на открито. Установено е, че честите изгаряния - особено в детска и юношеска възраст също корелират с риска от развитие рак на кожата.



С по-висок риск от рак на кожата са някои професии, които са свързани с повишен престой на открито. Като такива се определят моряците, спасители по плажовете, селскостопански работници, строители, както и практикуващите спортове, свързани с продължително излагане на УВ-радиация – например сърфисти. За любителите на водните спортове се препоръчва използването на водоустойчива фотозащита.


Важно е да се знае, че дори и при облачно време около 75% от UV радиацията прониква и може да доведе до изгаряне на кожата. През зимата слънцето е още по-опасно, защото лъчите се отразяват от снега и действието им се засилва. Късовълновите UVВ-лъчи (290-320 nm, предизвикващи слънчево изгаряне) се смята, че играят по-голяма роля при възникването на базоцелуларен карцином от дълговълновите UVA-лъчи (320-400 nm).


При имунокомпрометирани пациенти също е налице повишена предразположеност към развитието на кожен рак. В тази група влизат пациенти с трансплантация на органи, имуносупресивна терапия, синдромът на придобитата имунна недостатъчност следствие заразяване с ХИВ и други. При до 30% от развилите СПИН като дебют на заболяването се наблюдава кожната форма на саркома на Капоши.


Йонизиращата радиация също има отношение към повишения риск за рак на кожата. Повишен е рискът при някои професии, които са свързани с излагане на йонизиращи лъчения, както и пациенти, които се подлагат на чести лъчетерапии, свързани с други форми на рак.


NEWS_MORE_BOX


Подценяване профилактичното отстраняване на потенциално опасните бенки също има отношение към превенцията на кожните новообразувания. При наследствена предразположеност, особено в случаите на малигнен меланом препоръките са за профилактични прегледи при дерматолог, поне веднъж годишно. При минимално съмнение за наличие на диспластични невуси, то те се отстраняват своевременно. Това води до елиминиране на риска от трансформирането им към малигнен меланом.


Значение за развитието на неопластичните процеси в кожата имат и тумор-супресорните гени и по-конкретно деактивиране на тяхната функция, следствие на мутации под действието на химични и физични фактори.


Други екзогенни канцерогени, освен ултравиолетовата радиация, са експозиция на арсен, индустриални химически средства като винил хлорид, полициклични ароматни хидрокарбонати, N-метил-N-нитро-N-нитрозогуанидин, както и алкилиращи агенти. Хроничната експозиция на арсеник е свързана с развитието на базоцелуларен карцином. Най-често това става чрез замърсени водоизточници.


Ретроспективните анализи на пациенти с Паркинсонова болест установяват четирикратно повишен риск от меланом при тях. Обратната връзка също се потвърждава - пациентите с меланом имат подобен риск от развитие на Паркинсонова болест. Авторите на статията препоръчват консултиране на пациенти с меланом за Паркинсонова болест, както и наблюдение на пациенти с Паркинсон за развитие на кожна и очна форма на меланом.