Химиотерапията е важна част от лечението за повечето пациенти с остеосарком (въпреки, че не всички пациенти се нуждаят от него). 

 

В голяма част от случаите при първоначалното диагностициране на заболяването, остеосаркомът не се е разпространил извън основната туморна формация. Но в миналото, когато този вид тумор се е лекувал основно оперативно, ракът често се връщаше в други части на тялото, където би било много трудно да се контролира.


 

Прилагането на химиотерапия заедно с операция спомага за намаляване риска от повторна поява на този вид тумор.

 

Повечето остеосаркоми се лекуват с химиотерапия преди операцията (известна като неоадювантна химиотерапия) за около 10 седмици. При някои пациенти, при които е засегната костта на ръката или крака има доказателства за намаляване обема на тумора и улесняване на последващото оперативно лечение. След хирургичната интервенция се прилага повторна химиотерапия (известна като адювантна химиотерапия) до една година.

 

Химиотерапията се прилага на цикли, като след всеки период на лечение следва период на почивка, за да се даде време на организма да се възстанови. Всеки цикъл обикновено продължава няколко седмици.

 

Много експерти препоръчват лечението с химиотерапевтици да се прилага в по-високи дози, там където е подходяща, с цел по-добри резултати.

 

Всеизвестен факт е, че химичните лекарства могат да причинят странични ефекти. Децата са склонни да имат по-малко тежки странични ефекти от химиотерапията, отколкото възрастните и често се възстановяват много по-бързо. 

 

Поради това при малките пациенти се прилагат по-високи дози химиотерапия с цел по-бърз и дълготраен ефект. 

 

Страничните ефекти зависят преди всичко от вида, дозата и продължителността на приема им.

 

Общите странични ефекти са гадене, повръщане, загуба на апетит, диария, косопад и рани в устата.

 

Химиотерапията може да увреди костния мозък, където се произвеждат нови кръвни клетки. Това може да доведе до ниския им брой и да повиши рисковете от развитие на инфекция (при нисък брой левкоцити), кървене (при нисък брой тромбоци), лесна умора и задух (при нисък брой еритроцити). 

 

Основна грижа при химиотерапевтичното лечение на остеосарком е риска от опасно ниски нива на белите кръвни клетки и повишен риск от сериозни инфекции. Поради това, медикаменти, наречени растежни фактори, могат да се прилагат заедно с химиотерапията, за да помогнат на тялото да създаде нови бели кръвни клетки възможно най-бързо.

 

Повечето от горепосочените нежелани реакции обикновено изчезват след приключване на лечението. 

 

В момента се проучват нови медикаменти, насочени към определени части на туморните клетки като начин за лечение на остеосарком. Тази таргетна терапия действа по различен начин от стандартните химиотерапевтични лекарства. 

 

Например, лекарства като регорафениб, сорафениб и кабозантиниб са лекасртва, които оказват влияние върху способността на тумора да развива нови кръвносни съдове, чрез които увеличава размера си.

 

Библиография:

https://www.cancer.org/cancer/osteosarcoma/treating.html