Езофагеалният карцином е малигнено мултифакторно етиологично неоплазмено заболяване на хранопровода, което е с по-голяма честота при мъжкия пол. Сред етиологичните фактори влизат тютюнопушене (пушачите имат 2-4 пъти по-висок риск от рак на хранопровода), алкохол, наследствена предиспозиция, ахалазия, някои хиповитаминози (предимно A и C), поглъщане на корозивни вещества (киселини, основи), баретов хранопровод, цьолиакия, Plummer-Vinson синдром и др.

 

Особен рисков фактор е Баретовият хранопровод - преходът на многослойния плосък невроговяващ епител на хранопровода в еднослоен цилиндричен. Той е свързан с дългогодишен тежък рефлукс и нетретирана гастро-езофагеална рефлуксна болест и е преканцероза. В миналото се смяташе, че около 10% от пациентите с това състояние развиват в крайна сметка аденокарцином. В момента знаем, че реалният процент е много по-нисък и е под 1%, което означава, че поставянето на диагнозата Баретов хранопровод не е чак такъв повод за притеснение, както смятахме в миналото.


 

Различават се основно два типа езофагеален карцином – плоскоклетъчен (асоцииран с тютюнопушене) и аденокарцином (усложнение на прогресираща дисплазия при тежък неконтролиран дългогодишен рефлукс). Ракът на хранопровода има няколко макроскопски форми – язвена, полипоидна или инфилтративна. Липсата на серозна обвивка на хранопровода обуславя честото ангажиране в процеса на медиастинални стуктури – аорта, плевра, ляв главен бронх, трахея, перикард и др. Далечните метастази са по-често в белите дробове, черен дроб, кости, бъбреци, плевра, мозък.

 

В клиничната картина на заболяването доминираща е прогресиращата дисфагия, която първоначално е само за твърди храни, а с времето прогресира и се появява и при консумация на по-кашави храни и дори течности (при стеноза на лумена до под 13 мм). Наблюдава се затруднено и болезнено преглъщане на болусите. Промяната в гласа към по-дрезгав, кашлицата, дисфагията за течни храни и силната редукция на теглото са признаци за авансиране на заболяването. Други клинични прояви са желязодефицитната анемия и гастро-интестиналното кървене. Може да се наблюдава също лимфаденопатия – латероцервикална и супраклавикуларна (шийни лимфни възли и в лява надключична ямка).

 

В диференциално-диагностичен план, редица други състояния могат се проявяват с дисфагия – ГЕРБ, езофагит, езофагеални мрежи и пръстени, ахалазия, мотилитетни езофагеални нарушения и др. По-отличителното тук е, че дисфагията е прогресираща, редукцията на тегло, лимфаденопатията, анемията. Подобна е картината и при ахалазия, с изключение на лимфаденопатията и анемията.

 

Дисфагията е алармиращ гастроентерологичен симптом, който изисква навременно изясняване! В миналото масово се прилагаше рентгеноскопията с бариев контраст. В наши дни фиброгастроскопията е златен стандарт в поставянето на диагнозата. Ехографията, рентгенът на бял дроб, бронхоскопията и компютърната томография са допълнителни методи за установяване на далечни метастази.

 

Лечението е основно хирургично – субтотална езофагоектомия, като на мястото на резецирания хранопровод се поставя част от дебело или тънко черво, или стомах. Показание за субтотална езофагоектомия е и високостепенната езофагеална дисплазия.

 

Противопоказание за езофагоектомия е наличието на далечни лимфни и екстраорганни метастази. Прилага се също химио- и лъчетерапия. Други подходи за подобряване качеството живота на пациентите и улесняване храненето им са стентирането на хранопровода, балонна дилатация, ендоскопско отстраняване на стенозата, а при пълна обструкция се поставя гастростома.

 

Прогнозата на заболяването зависи от стадия, в който е диагностицирано – при локализиран процес петгодишната преживяемост е близо 50% (т.е. половината от пациентите преживяват следващите пет години), при наличие на регионални метастази петгодишната преживяемост е около 25%, при далечни метастази е едва около 5%. Сумарно, за всички стадии петгодишната преживяемост е около 20%.

 

В заключение, дисфагията, анемията, редукцията на тегло са алармиращи симптоми, които изискват навременно изясняване.