Яйчниковите тумори са хетерогенна група туморни образувания, чиито представители се различават един от друг по морфологичния си строеж и биохарактеристика. Многообразието в патогенетичното представителство на туморите се изявява от факта, че яйчниците са изградени от три вида клетки, които са епителни, мезенхимни и герминативни. В този си аспект, яйчниковата тъкан има много голям и същевременно с това различен по степен потенциал за плурипотентно развитие на необразувания. Именно поради този проблем, съвременната класификация на СЗО се фундаментализира предимно на хистологичните варианти на туморните формации по яйчниците с малигнен характер. Според експертите въвели тази класификация през 1973 г., съществуват девет основни групи злокачествени тумори на яйчниците.
 

1. Класификация на яйчниковите тумори

Първата група ангажира обикновените епителни тумори. Те могат да бъдат серозни, муцинозни, ендометроидни, светлоклетъчни, тип Бренер, смесени и недиференцирани карциноми.

Втората група са тумори от половодиференцирания и недиференцирания мезенхимен тип. Такива са гранулозостромалните тумори, които от своя страна се делят на гранулозоклетъчни и фибро-текомни тумори. Също така има подгрупа андробластомни тумори, с водещ представител тумора на Сертоли-Лайдиг, както и още две подгрупи – гинандробластоми и некласифицируем тип ракови формации по яйчниците.

Към третата група специалистите считат за уместно да изложат само една единствена немалка група малигнени образувания по яйчниците, които са от групата на липидно-клетъчните тумори, имащи фундамент в развитието си вследствие на масово развитие на липидни или липоидни ту-формации в яйчниците.

Към четвъртата група специалистите по акушерство и гинекология, с помощта на висшите знания на водещи специалисти по клинична и обща патоанатомия, диференцират друг клас яйчникови тумори, които се характеризират с изключително висока малигненост и риск относно здравето на пациентката. Тези тумори се представят от голямата подгрупа герминативноклетъчни ракови формации, която от своя страна се подразделя на още много подвидове тумори. Такива са дисгермином на яйчниците, ендодермален синусов или ЙОЛК САК тумор, ембрионален тумор, полиембрион, хорионкарцином и тератоми. Последните туморни представители на голямата група герминативноклетъчни ракови формации по яйчниците може да се подраздели на няколко хистологични варианта – незрели тумори и зрели образувания, които могат да бъдат както солидни, така и кистозни неоплазии. Също така към тератомите спадат всички монодермални и високоспециализирани тумори, яйчникова струма, карционоид (туморподобно образувание), невроектодермални и смесени туморни форми на герминативноклетъчния клас.

Към петата група на СЗО класификацията се отчитат гонадобластомите, които веднага след това по списък се следват от мекотъканни тумори, неспецифични за яйчника, некласифицируеми тумори и тумороподобни състояния.
 


2.  Фактори за рака на яйчниците

За момента са известни също така и някои патогенетични, патогномични и патоанатомични основи на болестта.  90-95% от случаите, ракът на яйчниците е спорадично заболяване, което се развива вследствие на клетъчни мутации, инактивация на протекторни фактори или загуба на тумор супресорните гени HER-2, K-ras и p-53.

Също така като фактор за развитие на яйчников рак може да бъде нарастването на възрастта, липсата на бременност и диета, богата на животински мазнини, повишаващо производството на стероидни полови хормони. Друг водещ фактор е прекомерната консумация на кафе и напитки с кофеин или други психостимулиращи средства.

NEWS_MORE_BOX



Според експертите жени, употребяващи хормонални препарати, с цел стимулация на овулацията, или прекомерна и непрекъсната употреба на контрацептиви, рискът за развитие на яйчников карцином нараства с всяка изминала година на редовна употреба на веществата с цели 5%.

В други случаи, разбира се, яйчниковите карциноми могат да се развият вследствие на генетична предиспозиция, какъвто например е овариалният карцином, ракът на гърдата, който показва висока корелация с развитието на рак на яйчниците при наследнички, както и появата на фамилен раков Lynch II карцином.

 

3. Профилактика на рака на яйчниците

За момента има ясно и точно проведени клинични проучвания, с които се извеждат много важни статистически данни. През 2006 г. България е заемала 3-то място в класациите по развитие на рак на яйчниците с честотата за общото световно население от 24% и според водещите биостатистически специалисти – 6-то място по развитие на неопластични състояния в онкологичната практика по половата система на жените в световен мащаб.

Профилактиката от развитие на рак на яйчниците се извършва по строго подбрани критерии, което включва наблюдение на хора от рисковия кръг пациенти. Това са жени, раждали в рискова възраст първото си дете, както и жени подложени на много нискокалорична диета, богата предимно на растителни мазнини. Към общата група пациенти, подложени на скрининг, са и тези с хронична употреба на орални контрацептиви, както и такива с наследствена предиспозиция по един от изброените три критерия в СЗО. Препоръчва се на жени със сериозен риск, над 96% честота на тумора в рода, да се извърши профилактична оофоректомия след навършване на неплодородната възраст – период след менопауза. Също така може да се извърши профилактична операция при жени с наследствена тубарна стерилизация, където обаче методите се прилагат само при честота на заболяването над 36% във фамилната история.

Рутинният скрининг за яйчникови тумори е много нерентабилен и икономически неиздържан, поради което съвременните специалисти по акушерство и гинекология не го препоръчват на пациентите си. По-скоро те насочват за провеждането на ежегодни профилактични прегледи, които да включват пълен акушеро-гинекологичен преглед, провеждане на ултразвуково изследване с ехограф и редовно, поне веднъж годишно, изследване на туморния маркер СА-125 при жени с рискова история по отношение на гинекологични неоплазии.

 

Очаквайте продължението