Ракът на яйчниците е обобщаващо понятие. В него се съдържат няколко различни заболявания, поставени под общ знаменател поради органа, от който започват да се развиват. Какъв е ракът се определя от микроскопсия вид на тумора, както и след извършване на допълнителни имунохистохимични (от патолог) и генетични (в сертифицирани генетични лаборатории) изследвания.

 

За развитието на рак на яйчниците значение имат генетични фактори. Това не означава, че заболяването се унаследява и че жени се раждат със сигурни генетични данни за това, че в определен период от живота си ще развият злокачествен тумор на яйчниците. Унаследяват се специични генетични мутации, които определят предразположеността, повишения риск, но не и предопределеност за болестта.


 

Промените в ключовите гени могат да се придобият и в течение на живота. Това може да се провокира от химикали, радиация, прекарани заболявания.

 

Няма открит от учените конкретен ген, мутациите в който да водят до злокачествена трансформация на клетки в яйчниците. Няма един виновник за заболяването. Мутациите (унаследени и придобити в годините) са много и са в различни гени. В своята съвкупност те водят до промяна в нормалното функциониране на клетките.

 

Статистиката показва, че рискът от развитие на болестта за жени без фамилна обремененост е 1-2%. При тях средната възраст за възникване на заболяването е 60 години. При фамилна предразположеност обаче, процентите са между 10 и 40%, а средната възраст – 40-50 години.

 

Няма надежден скринингов тест за рак на яйчниците. Редовните профилактични прегледи при гинеколог са основната мярка за ранно диагностициране на заболяването. Въпреки това, повече от 70% от пациентките се диагностицират в напреднал стадий на болестта. Коварно е безсимптомното протичане в ранните стадии.

 

Макар и неспецифични за туморен процес, следните симптоми изискват уточняване на състоянието от гинеколог:

  • Болка и натиск в тазовата област, които не преминават.
  • Удебеляване или бучка в тазовата област, причиняващи болка или единствено палпиращи (опипващи) се.
  • Необичайно вагинално кървене или секрет.
  • Промяна във функционирането на отделителната система.
  • В случаите на метастазирало заболяване – уголемени лимфни възли в коремната кухина, гръдната клетка, белодробни оплаквания, болка по костите и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Туморният маркер, който се изследва при съмнение за рак на яйчника е СА 125. Само в около половината от случаите на злокачествено заболяване с тази локализация стойностите на маркера са наднормени и показателни за болестта. От друга страна, повишаване на маркера е възможно и при някои други неонкологични заболявания на женските полови органи като ендометриоза, тазова възпалителна болест, доброкачествени овариални кисти и бременност.

 

За образна оценка на патологични процеси в малкия таз сред най-показателните изследвания е трансвагиналната ехография. Скенерът с контраст, както и магнитно резонансната томография (ЯМР) имат отношение към уточняване разпространението на заболяването, но не доказват окончателно диагнозата. Единствено хистологичната (микроскопската) оценка от патолог на биопсичен или оперативен материал поставя диагнозата рак на яйчника.

 

Ранното улавяне на първите признаци, навременното извършване на правилните образни и лабораторни изследвания и предприемането на оперативна интервенция с или без предоперативно доказване на хистологията са опорните точки в диагностично-терапевтичното поведение при рака на яйчниците.