Колоректалният карцином е мултифакторно комплексно етиологично заболяване с варираща симптоматика в зависимост от локализацията и често късно диагностицирано състояние.

 

Към етиологичните фактори на заболяването се отнасят:


  • Наследствената предиспозиция (наличие на положителна фамилна история); 
  • Полипи;
  • Възпалителни заболявания (Крон, улцерозен колит);
  • Високомазнинна диета бедна на фибри;
  • Напреднала възраст (над 50-годишна възраст рискът от колоректален карцином нараства);
  • Афро-американска раса;
  • Затлъстяване;
  • Тютюнопушене;
  • Етилизъм;
  • Радиация и др.

Патогенетично, механизмът на заболяването не е изяснен, както при повечето неоплазии, но се асоциира с активация на онкогени и инхибиция на апоптотични протеинови гени (p53 и др.).


Най-използваната класификация на колоректалния карцином е така популярната TNM (T-tumor; N-nodules; M-metastases), която отразява размерите, обхващане на лимфни възли и метастазиране.

 

Класификацията на неоплазиите става и по редица други критерии – екзо- и ендофитен, в зависимост от развитието на формацията (към лумена на червото, полипообразен или към лигавицата, инфилтративен).

 

В зависимост от стадирането:

  • Ранен - обхваща само мукозата без по-дълбоките слоеве и
  • Късен – обхваща по-дълбоки слоеве на дебелочревната стена).

Друга класификация разделя колоректалния карцином в четири стадия, в зависимост от размерите и метастазирането.

  • Стадий 0, т.нар. carcinoma in situ - обхваната е само дебелочревната мукоза;
  • Стадий 1 – засегнати са по-дълбоки слоеве, но няма обхващане на лимфни възли;
  • Стадий 2 – неоплазията обхваща външните слоеве на стената на дебелото черво, но няма метастазиране в други органи.
  • В стадий 3 неоплазията обхваща стената на червото по цялата дебелина и 1-3 лимфни възела, без далечни метастази.
  • В стадий 4 се наблюдават далечни метастази. 


Симптоматиката е изключително разнородна и обикновено не се забелязва в началните стадии от пациентите. Може да се наблюдава:

  • Промени в изхожданията – редуване на констипация с диарични изхождания; примеси на кръв и/или слуз във фецеса;
  • Коремни болки, честа флатуленция (над 20 пъти на ден – това, разбира се, не е отличителен белег и може да бъде резултат от диетата или друго състояние, напр. глутенова ентеропатия и др.);
  • Метеоризъм;
  • Тенезъм (непродуктивни спешни болезнени позиви за изхождане);
  • Загуба на тегло и апетит;
  • Анемичен синдром, проявяващ се с анемия, бледост, отпадналост, вялост и малабсорбция;

В зависимост от локализацията на колоректалния карцином, симптоматиката може да варира.

 

При обхващане на възходящото ободно черво, поради широкия лумен съдържимото успешно се евакуира и симптоматика се наблюдава в късен етап, което прави прогнозата лоша. Превалира симптоматиката на анемичен синдром. При засягане на сигмоидалното черво, поради по-тесния лумен в симптоматиката по-често и по-рано се наблюдават смущения в изхождането и болки.


Златен стандарт в поставянето на диагнозата е колоноскопията и вземане на материал за биопсия. Като адитивен метод винаги се преминава през ехография на коремни органи. Иригографията е остарял метод и все по-рядко намира приложение. В повечето случаи колоректалният карцином води началото си от полипи по дебелочревната мукоза.

 

Полипите биват три вида – инфламаторни и аденоматозни. Инфламаторните се наблюдават при възпалителни дебелочревни заболявания и обикновено са бенигнени. Аденоматозните полипи са по-често срещани (70% от всички полипообразни находки) и в повечето случаи малигнизират и са причина за развитие на колоректален карцином. Хиперпластичните полипи са в повечето случаи бенигнени.


Лечението на колоректалния карцином е в зависимост от стадия на развитие и е комбинация от химиотерапия, лъчетерапия и хирургична намеса, която от своя страна може да бъде извършена класически или лапароскопски. В напреднали етапи се налага радикална колектомия и извеждане на колостомия.


Като превантивни мерки се препоръчва придържане на диета, богата на фибри и обеднена на мазнини; профилактична колоноскопия след 50-годишна възраст на всеки 10 години дори при липса на симптоматика. При установяване на полипообразни мукозни изменения, те задължително трябва да бъдат резецирани и хистологично изследвани.

 

Препоръчва се още редуциране на телесното тегло при наличие на обезитет, отказ от тютюнопушене и алкохол и др. При наличие на фамилна обремененост се препоръчват ранни и профилактични колоноскопски изследвания.


Прогнозата на заболяването е сериозна, освен в случаите, когато се превантира още в стадий полип.


През последните години, поради урбанизацията и влошаване качеството на хранене и живот, силно нарастна честотата на колоректалният карцином – той заема второ място по честота след белодробния рак при мъже и второ място по честота сред жените след рака на гърдата.