Ракът на дебелото черво е заболяване, което става все по-често срещано в индустриално развити страни. Това е втората по честота причина за смърт след рака на белия дроб при мъжете и след карцинома на гърдата при жените. Ракът на дебелото черво е напълно лечим при ранно и радикално (агресивно) оперативно лечение на тумора и метастазите, последвано от съвременна химиотерапия.


Честотата на заболяването е най-висока между 60- и 80-годишна възраст, но може да се наблюдава и при значително по-млади хора. 
Среща се еднакво често и при двата пола, с изключение на рака на ректума, който е по-чест при мъже.

 


Етиология

  1. Генетечна предизпозиция – рискът от рак на дебелото черво е 3-5 пъти по-голям при родственици от първа линия.
  2. Преканцерози – полипи и полипоза, язвен колит болест на Крон и др.
    Рискови групи – такива са хора над 50 години; единични, групови и множествени аденоми, родственици от първа линия с рак на дебело черво; предшестващ рак на дебелото черво, рак на гърдата и други карциноми.
  3. Външни и диетични фактори – честотата на карцинома на дебелото черво е по-ниска в слаборазвитите страни. Причината е, че в икономически развитите страни има висока консумация на храни, богати на мазнини, червени меса и бедни на фибри храни. Богатата на мазнини храна увеличава съдържанието на жлъчни киселини и холестерол във фекалиите, които превръщат намиращите се там бактерии в канцерогени. Освен това, богатата на мазнини храна увеличава анаеробната флора, а действието на нейните ензими увеличават риска от развитие на карцином. От друга страна, богатата на фибри храна ускорява чревния пасаж и намалява контакта на канцероген с червото.
    Тютюнопушенето увеличава риска от рак на дебело черво 2-3пъти, докато физическата активност редуцира риска с 40-50%.

Клинична картина

1. Рак на лявата част на дебелото черво

  • Чревна напроходимост – пълна и напълна (илеус). Карциномът расте навън от лумена на червото и го стеснява. Освен това, туморът е твърд.
  • Нарушение в дефекацията и промени във фекалиите – всяко смущение в дефекацията над 40 годишна възраст е редно да бъде суспектно за карцином на дебелото черво. Може да се наблюдава запек, редуване на запек с диария и пседводиария.
  • Болка – тя е по-типична, когато карциномът е разположен отляво или при късните стадии на ректален карцином. Инфекция може да доведе до фистули, абсцеси, перфорации, перитонит.
  • Неясна температура и отслабване на тегло (късен стадий) – могат да се налюдават независимо от лакацията на тумора.

2. Рак на дясната част на дебелото черво:

  • Желязодефицитна анемия – най-често тя се дължи на продължително окултно кървене. Освен това, анемията може да се дължи на повишена консулация на желязо от тумора. Желязодефицитната анемия понякога може за бъде единствен симптом.
  • Общи неспецифични симптоми и нарушено общо състояние.
  • Палпираща се туморна формация.


3. Рак на ректума: той е много злокачествен карцином и се разделя на рак на ректума и рак на ануса.
 

  • Кръв от ануса – характерен симптом за дистална локализация на рака на дебелото черво. Именно заради това диагнозата “хемороиди“ не бива да се поставя без допълнителни изследвания.
  • Тенезми – чувството за незавършена дефекация, пълнота (чувство за чуждо тяло) са характерни за тази локализация.
  • Тазова болка (и на гърба) – тя се дължи на напреднал процес с инвазия в меките тъкани и засягане на сакралните нерви. Ракът в долната 1/3 на ректума може също да метастазира в черния дроб, поради съдови комуникации с порталната вена.


4. Рак на ануса: той е характерен за напредналата възраст. Симптомите могат да се групират като смущение в акта на дефекация и промени във фекалиите с примеси.

 

Наследстевен неполипозен колоректален карцином (синдром на Линч)

Синдромът на Линч е вид наследствен синдром, който поставя пациентите в повишен риск от развитие на рак. Този синдром включва поне 3 родственика от 2 поколения с карцином на дебелото черво, като до 40% от пациентите са под 50 години. Този карцином в 65% от случаите е локализиран в дясната част на дебелото черво. Диагнозата му се поставя чрез профилактични колоноскопии през 1-2 години след 25-годишна възраст, а се потвърждава чрез генетично изследване.

 

Диагноза на карцином на дебелото черво

  1. Видеоколоноскопия – профилактична тотална колоноскопия е показана при всички хора над 50 години, а при групата с висок рикс – и по-рано. При съмнение за рак винаги се извършва биопсия, а при полип – полипектомия с хистологично изследване на цебия полип. Пациентите с преканцерози и фамилна обремененост изискват специално проследяване.
  2. Иригография;
  3. Компютъртомографска пневмоколография. Методът може да установи триизмерно малки лезии. Изследването обаче не отменя необходимостта от хистологично изследване, респ. Колоноскопия;
  4. Ректално туширане;
  5. Туморни маркери;
  6. Фекален ДНК тест;
  7. Абдоминала ехография;
  8. Компютърна томография;
  9. Ядрено-магнитен разонанс;
  10. Лапароскопска/интраоперативна ехография.

Лечение

Ендоскопска полипектомия на малигнизирал полип, след което се изследва целия полип е дефинитивно лечение. Необходим е ендоскопски контрол още на 45-ти ден след полипектомията. Целта на оперативното лечение е цялостна резекция на чревния туморен участък, дрениращите го лимфни възли , а при нужда и мултиорганна резекция.


Постоперативната химиотерапия започва 3-5 седмици след опарецията.

 

Прогноза:


Тя зявиси преди всичко от стадия на карцинома (респ.ранна дигноза), както от хистологичния стадий. При много млади болни прогнозата е лоша. При възрастните пациенти карциномът на дебелото черво е с по-бавна еволюция.