Колоректалният карцином не е едно, а повече от 20 различни заболявания, обединени под общо наименование рак на дебелото черво. От анатомична гледна точка дебелото черво се състои от различни части (цекум, възходящо, напречно, низходящо дебело черво, сигма, ректум), от всяка от които може да произхожда и да се развие онкологично заболяване със специфична хистологична (микроскопска) характеристика.
Симптоми, насочващи диагностичното мислене към търсене на патологичен процес в дебелото черво, са:
- Промяната в ритмиката, консистенцията (плътността) и формата на изпражненията спрямо тези техни характеристики преди.
- Добавянето на патологични примеси като кръв и слуз към изпражненията.
- Тежест и дискоморт в коремната област.
- Анемичен синдром с неизяснен произход.
Това са неспецифични за онкологичен процес симптоми, които налагат диагностично доуточняване от гастроентеролог.
Най-информативното изследване при съмнение за рак на дебелото черво е колоноскопията. Изследването дава възможност на специалистите да огледат стените на дебелото черво отвътре и да вземат биопсии от местата, които са видимо променени. Биопсичните материали се изследват хистологично от патолог, който окончателно потвърждава или отхвърля диагнозата.
По време на извършването на колоноскопия може да бъдат премахнати и полипи с различна форма и големина по вътрешната повърхност на колона. Причината е, че с времето (месеци, години) клетките по повърхността на полипите могат постепенно да добият характеристики, различни от тези на нормалните клетки, което да доведе до злокачествена трансформация на тези клетки.
Образни изследвания може да се извършат преди или след провеждане на колоноскопията и имат уточняваща разпространението на заболяването информативна стойност. Тези изследвания не могат да определят хистологичната (микроскопска) характеристика на наблюдаваните изменения, но могат да ориентират специалистите за достъпните за биопсиране формации, както и за обема на предстоящата оперативна интервенция.
Най-достъпното и използвано образно изследване е компютърната томография (скенер) с венозно въвеждане на контрастна материя. Магнитно резонансната томография (ЯМР) и РЕТ/СТ намират ограничено приложение за диагностика и предопаративно стадиране на колоректалния рак. РЕТ/СТ се използва в по-висока степен за проследяване ефекта от лечението след операция и/или системно лекарствено лечение.
Туморните маркери с доказана връзка с колоректалния карцином са два – СЕА (карциноембрионален антиген) и СА 19-9. Те се изледват преди и след операция, както и в хода на последващото лечение и проследяване на пациентите. Не при всички пациенти обаче, маркерите са завишени при активно заболяване. От друга страна, неспецифични процеси като възпаление по хода на храносмилателната система или други неонкологични заболявания могат да доведат до покачване стойностите на маркерите в кръвта.
Ето защо, туморните маркери не са сигурен диагностичен белег, а и не при всички пациенти се проследяват регулярно. В повечето случаи маркерите имат значение в контекста на динамичното им изследване в хода на следоперативния терапевтичен процес за преценка повлияването на заболяването от системното лекарствено лечение (химиотерапия и прицелна терапия).
Адекватната диагностика на рака на дебелото черво включва възможно най-ранното улавяне на алармиращи симптоми от пациентите и личните лекари, навременното насочване на пациентите към гастроентеролози, където при подозрене за онкологично заболяване, извършване на колоноскопия с биопсия и скенер в различен порядък и насочване на болните за преценка за оперативно лечение от хирурзи. Удачно е предоперативното изследване на туморни маркери.
