За рака на дебелото черво, неговите симптоми, диагностициране и лечение разговаряме с д-р Росен Тушев – завеждащ Хирургичното отделение на МБАЛ „Вита” и д-р Владислав Янков – специалист по колоректална хирургия и онкология в МБАЛ „Вита”.
- Д-р Тушев, какво представлява ракът на дебелото черво и къде най-често се появява той?
Ракът на дебелото черво и ректума е злокачествен тумор, произхождащ от лигавицата и нарастващ в повечето случаи към вътрешността на червото. Това довежда до стеснение, кървене и запушване. Най-често туморът се локализира в сигмовидното черво, правото черво и дясната част на дебелото черво. В хода на развитието си злокачествените тумори прорастват в съседни органи, дават разсейки в лимфните възли, черния дроб, белия дроб, по перитонеума, в мозъка, костите и др.
- Какви са симптомите и как да познаем, че е възможно да имаме подобен проблем? Има ли рискови групи за това заболяване?
За съжаление, първите симптоми в повечето случаи се изявяват късно, понякога повече от година след появата на рака. В началото оплакванията са неспецифични – коремен дискомфорт, непостоянни коликообразни болки, чести изхождания на диарични изпражнения, отслабване на тегло.
Анемията, запекът, наличието на примеси от слуз и кръв във фекалиите са по-късни симптоми. Трудно повлияваща се на лечение хемороидална болест също може да бъде симптом на рака на ректума и дебелото черво, особено при пациенти над средна възраст. В някои случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий след появата на усложнения или разсейки.
Рискови фактори са: възраст над 60 години, наличието на близки роднини (майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря), починали или лекувани от рак на дебелото или правото черво, вродени и генетично предавани заболявания – фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен колоректален рак, хронични възпалителни заболявания - улцеро-хеморагичен колит, болест на Крон и др. Аденомите на дебелото черво също се приемат за преканцероза, като рискът нараства с възрастта, броя и размера им. Рискови фактори също са и лекувани в миналото рак на дебелото или правото черво, лимфом, ендометриален рак, рак на тестиса, както и провеждана в миналото лъчетерапия, диабет.
- По какъв начин се диагностицира ракът на дебелото черво?
Златен стандарт в наши дни е фиброколоноскопията – миниинвазивен ендоскопски метод, позволяващ директен оглед на цялото дебело черво, който дава възможност за селективна биопсия.
Неинвазивен метод е виртуалната колоноскопия, която представлява дигитална 3D реконструкция, като опция на съвременната комппютърна аксиална томография – КАТ. Но при това изследване биопсията е невъзможна, а и цената му е по-висока. Относно по-старите методи, като иригографията, мисля, че няма място в съвременната диагностика на колоректалния рак.
- Д-р Янков, какви са познатите методи за лечение?
Съвременното лечение на колоректалния рак се базира на комплексния подход с участието на хирург, химиотерапевт и лъчетерапевт, но на този етап хирургичното лечение има водеща роля.
При начални и добре диференцирани карциноми е възможно миниинвазивно ендоскопско отстраняване чрез фиброколоноскопия или трансанална ексцизия. В мнозинството от случаите ракът е в по-напреднал стадий и е необходимо оперативно отстраняване на част от дебелото или правото черво заедно с лимфните възли. Понякога се налага изрязване и на част от други органи – тънко черво, коремна стена, пикочен мехур, яйчници, матка, простата, черен дроб и др.
През последните 20 години навлезе широко в практиката лапароскопският метод и се доказа, че при спазване на определени показания той не отстъпва по онкологична радикалност на конвенционалните методи.
Извършването на онкологично адекватна операция при рак на дебелото или правото черво с конвенционален (отворен) достъп предполага отваряне на целия корем, екартиране на коремните органи, излагането им на външната среда, както и повишен риск от бактериално замърсяване. Освен значителната болка и дискомфорт в следоперативния период, конвенционалните методи са свързани и с по-голям риск от настъпване на типични усложнения – сраствания и чревна непроходимост, гнойно възпаление на оперативната рана, следоперативни хернии, пареза на червата и тромбоемболични усложнения, поради продължителното залежаване. След лапароскопска операция болката е незначителна и в повечето случаи пациентите се раздвижват часове след операцията, възстановяват се за броени дни и могат скоро да се върнат към нормалния си начин на живот.
- Оперативното лечение дава ли гаранция за излекуване на заболяването?
Понятието „гаранция” е абсолютно неприемливо в онкологията. Правилното лечение, извършено от квалифицирани специалисти, дава максимален шанс за излекуване. Извършването на онкологични операции изисква определена специализация и е натоварено с голяма отговорност.
Важно е да се отбележи, че първата операция за рак на дебелото и правото черво е решаваща за изхода от лечението. Рискът за поява на рецидив в най-голяма степен се определя от възможностите и онкологичната квалификация на хирурга, извършил първата операция. Прогнозата за пациенти с рецидивни тумори е изключително неблагоприятна. В напредналите стадии излекуване не може да се постигне. В тези случаи целта на лечението е повишаване качеството на живота и максималното му удължаване.
- Съществува ли превенция чрез профилактика или по друг начин? Какво бихте посъветвали пациентите?
Препоръчват се различни диетични режими с намаляване на мазнините и прием преимуществено на целулозни храни, разнообразно и балансирано хранене, но реална превенция на този етап не съществува. При пациентите с доказани вродени заболявания, като гореописаните – фамилна аденоматозна полипоза и наследствен неполипозен колоректален рак, се препоръчва превантивно отстраняване на цялото дебело черво и ректума още при поставяне на диагнозата.
В случаите с улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се извършва ежегодно фиброколоноскопия в хода на лечението. Останалите пациенти, особено тези над 55-60 години, бих посъветвал да се подложат на това изследване, даже и без да имат оплаквания. При установена нормална находка нова колоноскопия се извършва чак след 4-5 години.
Единичните полипи се отстраняват по време на самото изследване, а контролна колоноскопия трябва да бъде направена 2 години по-късно. Цели се диагностициране на колоректалния рак в ранен стадий, когато лечението дава най-благоприятна прогноза.
Скрининговата програма за колоректален рак, която се провежда в момента в България, е базирана на така наречения хемокулт тест, с който се изследва наличието на минимални количества кръв в изпражненията. Този метод е слабочувствителен и дава твърде много фалшивонегативни разултати. Не бихме посъветвали никого да се доверява и успокоява от негативен резултат, даже при екзактно изпълнен хемокулт тест.
За специалистите:
Д-р Росен Тушев е специалист по конвенционална и лапароскопска хирургия. Той завършва „Медицина” в София, като през годините специализира лапароскопска хирургия в София и Загреб (Хърватия) и заедно със свои колеги извършва и внедрява някои лапароскопски техники, приети за рутинни от хирурзите на болница" Пирогов".
Д-р Тушев има придобити квалификации в сферата на: хирургия на щитовидната жлеза, колоректална хирургия, хирургични заболявания на гърдата, жлъчно-чернодробна хирургия, бариатрична хирургия и др. Към момента д-р Росен Тушев е завеждащ Хирургичното отделение в МБАЛ "Вита".
Д-р Владислав Янков е специалист по колоректална хирургия и онкология. Той завършва „Медицина” в София, като през годините специализира лапароскопска и дебелочревна хирургия в София, Лондон, Хановер и др.
Д-р Янков има придобити квалификации в сферата на: хирургично лечение на колоректалния рак, хирургия на стомите, чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия, лапароскопска колопроктология и др.
Към момента д-р Владислав Янков работи като хирург-онколог в МБАЛ "Вита".
