Радиоактивността представлява процес, при който ядрата на някои изотопи спонтанно се разпадат като се превръщат в ядра на изотопи на други химични елементи. Този процес е свързан с отделяне на алфа или бета-частици, а в някои случаи се изпускат и гама лъчи.


Алфа частиците практически представляват опасност само при вътрешно облъчване. В сравнение с алфа частиците, бета частиците имат по-слаб йонизиращ ефект, но пробегът им във въздуха може да достигне до няколко метра. Те представляват опасност за човека при външно облъчване само в случаите, в които бета-емитерите са в непосредтсвена близост до човешкото тяло.


Гама лъчите са електромагнитни вълни с много малка дължината на вълната. Имат много голям пробег във въздуха, който може да достигне километри. Рентгеновите лъчи са сходни по свойства с тези на гама лъчите.



Йонизиращата радиация представлява част от околната среда. Тя е един от многото естествени фактора на въздействие върху всички живи организми. През целия си живот човек е подложен на облъчване от естествения радиационен фон. Източници на облъчване са вторична космическа радиация, външно гама облъчване от намиращите се в околната среда естествени радионуклиди и вътрешното облъчване на организма от попадналите в него естествени радионуклиди.


Вторичната космически радиация се получава при взаимодействието на първично космическо лъчение със земната атмосфера. Неговата интензивност расте с надморската височина. Най-ниска е на морското ниво.


Съдържащите се в повърхностните земни слоеве и в строителните материали естествени радионуклиди определят втората компонента на външното облъчване от естествения радиационен фон.


В своето ежедневие човек е подложен на допълнително професионално и несвързано с естеството на работа облъчване от техногенни източници на йонизираща радиация. Най-голям в това отношение имат източници на йонизираща радиация, които се използват в медицината. Сред тях приоритет има рентгенивата диагностика. Дозите, получени в нуклеарната медицина са приблизително десет пъти по-малки.


В човешкия организъм радиоактивни вещества могат да постъпят директно чрев вдишания въздух и по хранителата верига. Едно от основните свойства на радиоактивните вещества е разтворимостта им във вода. При радиоационна авария около 1 до 10% от продуктите на делене са разтворими. Към тях се отнасят съединенията на стронций, цезий и йода.


Едрите неразтворими частици от продуктите на делене се задържат в горния слой на почвата. Отлагането се определя и от вида на почвата – тежките глинести почви задържат по-силно радиоактивни вещества в сравнение с песъчливите.


По отношение на замърсяването на растенията с радиоактивни елементи има два механизма – чрез корените (от натрупаните изотопи в почвата) и повърхността на надземните им части (от пренесените с вятъра радиоактивни частици). Приема се, че райони, разположени на 1000 метра надморска височина активността на тревата е 3-4 пъти повече отколкото в низините.


При животните, както и при човека механизмите за проникване са два – чрез вдишване и с храната. От кръвта радиоизотопите се разпределят в различни органи и тъкани. Остеотропните радионуклиди – стронций, радий се отлагат основно в костите. Радиоцезият се депонира в мускулите, а йодът в щитовидната жлеза.


Изучаването на действието на йонизиращата радиация върху живите организми е започнало непосредствено след откриването на рентгеновите лъчи. Още през 1896 г. са отбелязани първите случаи на възпаление на кожата и опадане на косата при хора, следствие облъчване с рентгенови лъчи.


От значение е да се отбележи, че човешкият организъм и този на животните нямат рецептори и анализатори за йонизиращи лъчения, поради което те са неадекватен дразнител.


Библиография:
1. Медицина на бедствените ситуации, Канев К., 2017
2. Медицина на бедствените ситуации, Михайлова И., Р. Чакърова, първо издание, изд. Арсо
3. Медицина на бедствените ситуации. Компендиум, Канев К. и колектив, 2014