Работната електрокардиографска проба (РЕП) представлява неинвазивен метод са обективизиране на коронарния резерв. Той относително точно може да докаже коронарния дефицит при физическо обременяване на пациенти. Въведен е в практиката в началото на 30-те години и оттогава намира все по- широко приложение.

 

Има специфична група от пациенти подходящи за натоварване и информацията, която може да се извлече от него е важна за лечебния подход. Това са предимно пациентите с хронична форма на стенокардна болест. За разлика от коронарната ангиография, която дава информация за степента на стеснение на коронарните съдове, то работната електрокардиографска проба е информативна с това, че доказва динамиката на стенозата и степента на развитие на колатерално коронарно кръвообръщение. То е изключително важно за изхода от евентуален коронарен инцидент.


 

Какви са индикациите и противопоказанията за провеждане на работна електрокардиографска проба?

  • Диагноза на коронарен дефицит при мъже с нетипична гръдна болка;
  • Прогноза на функционалният капацитет при пациенти с хронична форма на ангина пекторис;
  • Прогноза на остатъчния капацитет при пациенти след преживян миокарден инфаркт; 
  • Оценка на ефекта след реваскуларизация на коронарно болни пациенти.

Разбира се, както всяка диагностична процедура, освен индикации има и противопоказания за провеждане на проба с натоварване. Само някои от тези състояния, които могат да се окажат животозастрашаващи за пациента са:

  • Стенокардна болка в покой, която не може да се повлияе от медикаменти. Тъй като това състояние е много суспектно за остър коронарен синдром, тогава проба не се провежда.
  • Остър миокарден инфаркт в ранна фаза особено до 2 ден след реализирането му;
  • Дисекация на аортата;
  • Известни тежки сърдечни аритмии, които могат да застрашат живота на пациента;
  • Някои клапни пороци, например клинично неизявена високостепенна аортна стеноза, която при натоварване може да причини пречка на изхода на лява камера и колапс;
  • Остра форма на белодробна емболия.

 

Кога приемаме, че съществува коронарен дефицит?

В България работната проба се извършва чрез нароварване с помощта на велоергометър или тредмил (бягаща пътечка). По време на изследването се мониторират основни жизнени показатели - сърдечен пулс, артериално налягане и ЕКГ- запис на сърдечната дейност. Натоварването, което се прилага, обикновено се осъществява със стъпаловидно увеличаване на ватовете. Измерва се с МЕТ- метаболичен еквивален, като 1 МЕТ показва кислородната консумация на лицето в покой и е равен на 3,5 мл кислород на кг/мин. Увеличаването на стойността на МЕТ показва нарастването кислородната консумация на организма при увеличаване на степента на физическо обременяване. За всяка възраст има определена предсказана максимална стойност на МЕТ, която е мерило на физическия капацитет на пациента. Заседналият начин на живот значително намалява тази стойност.

NEWS_MORE_BOX

 

Кои показатели се променят при положителна работна проба?

  • Липсата на покачване на стойностите на артериалното налягане или дори намаляването му с 10 и повече mmHg могат да са показател за патологична работна проба. Те могат да са резултат от нарушена левокамерна функция, която пък доказва коронарна болест
  • Продължителна стенокардна симптоматика, която се появява при 5 и по-малко МЕТ и ограничава завършването на работната проба
  • Появата на ST-депресия на сегмента в ЕКГ-записа, която се появява при по-малко от 5 МЕТ, задържа се до 5 минути след прекратяване на пробата и има низходяща характеристика, е показател за коронарен дефицит
  • Появата на ST-елевация на сегмента в ЕКС-записа при натоварване
  • Провокиране на тежки ритъмни нарушения, като например камерна тахикрдия