Голяма част от живота е съобразена с редовната работа – от понеделник до петък, от 8 или 9 сутринта до 5 или 6 вечерно време. Почините дни, официалните празници, навиците ни. Една част от хората обаче работят на принципа на смени – 12 часови, дневни и нощни. Докато някои хора предпочитат редовното работно време, други смятат, че работа на тип смени им дава повече свобода и по-добра възможност за оползотворяване на свободното време.


Ежедневието ни е и това, което дорпинася за добро здраве или пък напротив – за възникване на болест. Режимът на работа е от голямо значение в това отношение, като се има предвид че на нея прекарваме значимо време от денонощието си.


Работа на смени



В хода на последните няколко десетилетия в индустриалния свят икономиката все повече налага удължено работно време, игнорирайки биологичния цикъл на живота, продиктуван от редуването на ден и нощ (поне за по-голямата част от земното кълбо). В този контекст, работата на смени засяга все по-голяма част от популацията, като така работят около 20% от хората в Европа и САЩ, а е изчислено, че ¼ от тези хора полагат и нощен труд.


Установено е, че около 15% от служителите в добро здраве не успяват да се адаптират към работата на ротационен принцип.


Значение на циркадианния ритъм и неговото влияние върху артериалното налягане


Голяма част от живите организми са подложени на циркадианен (денонощен) ритъм, отразяващ нуждата за адаптиране към света, който ни заобикаля. Този процес включва денонощни колебания в експресията на определени гени, съответно и на протеини и секрецията на хормони. Това важи в особена сила за ренина, алдостерона, ангиотензин II, кортизола, адренокортикотропния хормон, норадреналина, албумина, инсулина и мелатонина, чието производство варира в рамките на денонощието. Съответно, същото важи и за дейностите, за които те са отговорни – сърдчната честота, артериалното налявгане, метаболизма и дори гломерулната филтрация в бъбреците.


Къде се крие биологичният часовник? У бозайниците, той е разположен в главния мозък, в определена зона на хипоталамуса. Тази структура е свързана с множество „периферни“ часовници, разположени в различни тъкани в тялото, за да може да се синхронизират и контролират физиологичните процеси в организма. Светлинните сигнали, възприети през ретината на окото, се пренасят до различни зони в главния мозък, за да се формира възприятието за образ. Част от тях обаче достигат и до хипоталамуса. Там попадат и съобщения за приемане на храна, физическа активност и т.н. Часовникът ни от своя страна предава сигнали и за будност или сън към автономната (вегетативна) нервна система.


Напредъкът на генетиката позволи да се идентифицират гени, отговорни за това явление, както и лабораторни модели разкриха, че дезактивирането на тези гени води до „изключване“ на часовника. Това изключване обаче е свързано с промяна в циклинчността производството на хормони и е свързано с нарушения в организма.


Ритъмът на кръвното налягане. Денонощните вариации в производството на фактори и хормони е свързано с добре установен ритъм – леко по-високи стойности сутрин, дневни стойности, които са зависими от физическата активност и стреса и отчетливо леко спадане на кръвното нощем – т.  нар. дипинг на кръвното. Той се дефинира като намаляване стойностите на артериалното налягане нощем с около 10-20% спрямо средните дневни стойности. Показателят може да варира още и в зависимост от приема на алкохол, кофеин, готварска сол и стимулатори.


Липсата на нощен дипинг се смята за рисков фактор за сърдчно-съдовите заболявания. (Прочети тук за нощна хипертония).


Работа на смени – нарушава циркадианния ни ритъм


Като се има предвид, че подобен начин на работа смущава циркадианния ритъм, вече множество изследователи са си задали въпроса дали това не се отразява и на здравето. Отговоърт е да. Докато данните не са напълно единодушни, голяма част от проучванията разкриат, че редуването на смените е асоциирано с около 40 % по-висок сърдечно-съдов риск.


Допълнително е установено, че такъв тип режим е свързан с повишаване на гликемията (кръвната захар), на триглицеридие и холестерола в кръвта; също така увеличаване на екстрасистолите.


Как да реагираме

 

Денонощният труд се е вплел в обществото и не може да се избегне, значима част и от хората предпочитат да работят на смени. Това не се отразява негативно на здравето на всички, водещи такъв живот. За да се предотврати риска е разумно тези хора да провеждат с особено внимание профилактични прегледи, особено по отношение на сърцето.


За пациетнтие с хипертонична болест, които са избрали такъв режим – редно е да го споделят със своя лекар и лечението им да бъде адаптирано към начина им на живот, а не задължително да се ограничава с прием на хапчетата сутрин. Особено важно за тези пациенти е да се търси има ли нощен дипинг на кръвното или не, и ако са го изгубили – лечението да се промени съобразно това, ако лекарят прецени за необходимо.