Пункцията на ставата се използва както като диагностичен, така и като лечебен метод. При това изследване се пунктира ставната кухина, с помощта на стерилна спринцовка и игла и се аспирира (изтегля) ставна течност, която се изпраща в лаборатория за анализ.


Анализът на ставната течност включва определяне на химичните и физични характеристики на аспирираната течност, микроскопско и микробиологично изследване. Диагностичната ставна пункция се препоръчва при всички състояние, които засягат една или повече стави и имат неясна етиология.


Най-често пункция се извършва на колянна става, но процедурата може да бъде направена на всяка друга става – рамо, лакът, тазобедрена става, глезен, китка, включително и малките стави на ръцете.
Освен диагностична, в практиката все повече навлиза и т. нар. терапевтична пункция, която се прави с цел намаляване на вътреставното налягане, облекчавайки по този начин отока и болката. При нужда могат да се вливат и противовъзпалителни средства, антибиотици вътреставно.



При кои състояния се препоръчва ставната пункция?


Най-често ставна пункция се назначава при състояния на ставите с неясен произход, когато лабораторията на кръвта не доказва причинител или ревматологични фактори. Също така се препоръчва при натрупване на кристали – при подагра или псевдоподагра, някои хронични артропатии и други.


Препоръчително е преди аспирирането на ставна течност да се направи и рентгенографско изследване, както и ядрено-магнитен резонанс на засегнатата става, особено ако от рентгеновата снимка не се установят сигнификантни промени.


При терапевтичната пункция на ставите е от значение предварително уточняване на алергични реакции към определени медикаменти, латекс или анестетици (които се използват за обезболяване).


От съществено значение е приемът на други медикаменти, особено ако те са от групата на антикоагулантите, аспирин или медикаменти, които влияят върху кръвосъсирването. При тези случаи се налага преустановяване първо на антикоагулантното лечение в рамките на няколко дни, след което се провежда процедурата. Причината е рискът от кървене, което може да бъде трудно повлияно.


Какво да очакваме след провеждане на процедурата?


За по-бързо възстановяване може да се постави лед върху пунктираната става. За да се намали дискомфортът след процедурата е подходящо да се приемат и болкоуспокояващи средства. При наличие на признаци на инфекция, включително висока температура и втрисане, зачервяване, подуване, кървене или изтичане на секрет от мястото на пункцията, болка, която продължава дори след прием на болкоуспокояващи е необходимо да бъде потърсена лекарска помощ.


Най-честите усложнения след извършване на пункцията са кръвоизлив в областта на ставата, вътреставно кръвотечение, инфекция, в много редки случаи развитие на дегенеративни изменения, поради нарушената цялост на хрущялната тъкан. Пациентите, които са на антикоагулантно лечение или имат хемофилия, или тромбоцитопения, са с повишен риск за развитие на хемартроза.


Нормално ставната течност изглежда светложълта на цвят, с вискозна консистенция, В нея не се откриват или се откриват единични кръвни клетки. Съдържанието на глюкоза е малко по-ниска концентрация от кръвната, откриват се още протеини, малко количество лактат дехидрогеназа и пикочна киселина, но не се откриват кристали.


Откриването на голямо количество червени кръвни клетки говори за вътреставно кървене. Наличието на голям брой бели кръвни клетки говори за инфекция, артрит или подагра.


От химичния анализ стойностите, които се свързват с развитие на възпаление, са глюкоза по-малко от 40 mg/dl, белтък повече или равняващ се на 3g/dl (грама на литър), както и лактат дехидрогеназа повече от 333 IU/L.